[Кукловодът]

Създавайки героя си, трябва да съобразите към коя от расите позволени за игра той може да принадлежи. Всяка от тях разполага с уникални положителни и отрицателни качества, външни специфики и особености. В по-долните редове ще ги видите описани, както и споменати бонусите, които те ви дават.

ХОРА

Докато на други раси им е било нужно да се справят с екстремните условия, които поднасят студът и поройните ежедневни дъждове, в сърцето на Верена местните племена бързо се развивали. Дарени с благоприятните условия, мек климат и плодородни земи, те нямали много естествени пречки пред себе си. Не отнело много време, докато достигнали зенита си и започнали да подчиняват на волята си науката и света – предшествениците им първи се качили на лодките със стремежа да разкрият тайните на Далмар.

Широкото им разпространение и разнообразните им контакти превръщат хората в една от най-разнообразните по отношение на външен вид раси. Височината им силно варира, а косите им могат да бъдат прави, къдрави или чупливи, с различни по цвят коси. Очите им могат да бъдат с различни нюанси на синьото, кафявото, зеленото, а понякога приличат дори на черни или сиви. Кожата им може да бъде от болезнено бледа до тъмна, със силен загар или почти черна.

Векове след като хората се заселват на Селтин, там се помества и империята оставила дълбока следа както в историята на човечеството, така и на други раси. Под влиянието ѝ има множество народи и племена, които превръщат Алмеар в сравнително разнообразно културно общество, които имат различен вид, религия и традиции.

Ако играете с човек, вие сте гъвкав и по-лесно намирате изход от трудни ситуации от останалите.

[Кукловодът]

САРГОТИ

Отвъд северните планински граници на империята се простират просторни равнинни площи, които са ветровити и сурови. Въпреки това те не са съвсем необитаеми. Освен от бизони, вълци и други зверове, земите биват кръстосвани от сарготите – жестоки гиганти, пригодени да оцеляват в условията на безпощадния север.

Телата им представляват цяла камара от мускули; концентриран извор на сила, издръжливост и енергия. Теглото им достига до 170 килограма, а ръстът - около внушителните 280 см. Някои от по-възрастните мъдреци твърдят че сарготите придобили своята кръвожадност и необичайните си размери от предците си, които смесвали кръвта си с тази на дивите мечки, сношавайки с тях. Други смятат, че поглъщали сърцата на враговете си, за да придобият тяхната сила и смелост, а трети – че произхождали от рода на отдавна паднал бог.

Но освен че представляват същински исполини, нищо във външния им вид не е така необичайно – поне не достатъчно, за да потвърди легендите. Косите им, например, са най-често светли и прави, в най-лошия случай – начупени, като заедно с това преобладават и сините и зелените очи. Малцина сред тях се открояват с тъмнооки погледи и тъмна четина. Кожата им е бледа, носовете – големи и силно издадени напред, а средната продължителност на живота им е около 145 години.

Оцеляват прехранвайки се от лов на моржове и тюлени, скотовъдство, риболов. Водят номадски начин на живот, като мобилността им се определя от сезоните и миграциите на животните. Южната граница на териториите им е лагретската планинска верига, където разположени има разпръснати малки техни селца.

Сарготите никога не изпитвали интерес към богатствата на юга. От своя страна, не били изкусителни за владетелите и замръзналите почви на севера. Съвместното съществуване на народите обаче съвсем не се кореняло на безразличие, тъй като кралете на Алмеар от дълги времена винаги са виждали у сарготите както потенциална заплаха, така и могъщ съюзник.

Мнозина крале пращат с предложения, дарове и съблазни свои вестоносци на север, за да не се върнат никога повече. Серена Лавар – владетел управлявал преди две столетия – първа решава да замине към севера и да говори за интересите на кралството лично с великаните. Със себе си водела не армия, а скромна свита.

Обратно към кралството, водени от готвачи, придворни дами и бардове, тръгнали повече от 300 войни, способни с голи ръце да прекършат тялото на бик. Твърдата им кожа нямала нужда от доспехи, били им необходими само оръжията – бойни брадви, боздугани и двуръчни мечове. Серена обаче останала в планините, доброволно отказала се от властта си. Тя била първата сред владетелите на Алмеар, останала сред планинците като залог.

Сделката, която тя сключила се оказала като ехо в историята на империята до момента: всеки от владетелите бил задължен да плати залогът на севера, като прати първородната си дъщеря отвъд планините. Единствено срещу такава замяна, сарготите биват склонни да заемат през годините военна мощ на южната си съседка. До ден днешен този пакт е в сила, а сарготите все още крачат из империята и служат гордо на народа си както могат.

Ако героят ви е саргот, то той е издръжлив на физическа натовареност. Докато другите линеят от по-тежък товар или по-дълъг път, вие крачите напред като неуморни волове.

[Кукловодът]

ИНДИРИ

От десетки поколения индирите кръстосвали свободно задушните екваториални и тропически гори на Еренон Аяла и западните територии на Еренон Сиера. Препускали измежду вековните дървета, познавали по-добре от дланта на ръката си дори най-дълбоките и непроходими територии на джунглите – и направили тези земи свой постоянен дом, отвъд границите на който не са имали и стремежа да пристъпват.

Телата им са жилави, силни и пъргави, устойчиви на часове натовареност и лов из гъстата растителност. Характерна за тях е тъмната кожа, като тя може да бъде в различни оттенъци – от леко мургава до почти черна. Средната височина, която достигат, е около 180-5 см за мъжете и с 10 сантиметра по-малко за жените. Въпреки това те будели страх и почуда у тези, които ги срещали за пръв път. Причината били техните очи и коси, които им придават вид на целунати от нещо чуждо и свръхестествено. Индирите се различават с коси с цвят на ляно сребро или злато, които държат дълги на плитки или опашки. Очите им са най-често ярко сини, по-рядко жълти или отровно зелени.

Народът им е разделен на 9 на брой племена, които живеят в единство и делят териториите си из целия континент. Използвайки пълноводните реки и техните корита, те успешно търгували помежду си и транспортирали бързо и лесно по воден път ресурси и сечива, характерни за един или друг край на континента. Всяко от племената има оглавен вожд, избран по заслуги и умения – той е също така представително лице на племето си. Не се ползва с допълнителни привилегии, ала има право да се яви на всеки един Велик Съвет и да защитава идеите, тревогите и нуждите на другарите си.

Тъй като индирите се считат за затворен и изолиран народ, след дълги години на преговори, Натаниел Елеанор най-накрая успява да сключи някакви мирни отношения между тях и империята. Към момента единствено Зор‘Ксали, с предишно име Инак‘Дар, имат обособени връзки с Алмеар. Това е единият от най-малките и малобройни кланове. Териториите му са разположени в западните части на Еренон Сиера. Не е особено богат и в миналото е зависел силно от посестримите си племена, заради което предложените имперски богатства и знания се оказват крайно съблазнителни.

Веднъж спечелили доверието на техния вожд, имперските вестоносци и търговци „наводняват“ териториите на клана. Местните започват да разработват по образец земеделие, да търгуват със стоки, започва бум на внос и износ с Алмеар, включително оръжия, метали, тъкани и подправки. Териториите им са колонизирани, селата са или смесени, или разделени на махали. Границите на империята също се отварят за тези от индирите, които искат да работят или учат в сърцето на Алмеар. Въпреки бързите темпове на интеграция между двете общности, смесени бракове не се приемат, най-вече от страна на индирите. Това е изцяло от религиозни съображения, защото за тях ако наследената им от Първата кръв бъде смесена, това би било обида към предците и нехайство към боговете.
Другите кланове застават срещу това предателство, тъй като поданничеството към империята застава срещу всички техни морални и религиозни ценности. От тук и новото име на племето – Зор‘Ксали, прокудените.

Ако персонажът ви е индир, то той ще бъде по-чувствителен към външни влияния и магия. Това се изразява чрез сънищата ви. Те са мътни и неясни, в тях преоблатават символи и елементи, загатващи бегло по един или друг начин бъдеще, минало и настояще.

[Кукловодът]

КСИЛИ

Ксилите са най-младата раса на Селтин, като присъствието им на континента не ще бъде повече от тридесет години. Придошли на бреговете на империята с десетки кораби от непознати земи, ала само за да заварят в разгара си кървавите размирици, разкъсващи империята отвътре.

Сред пришълците бързо се откроили неколцина решителни лордове, които предложили помощта си на Натаниел Елеанор. Включването на неочакван съюзник се оказва пагубно за тогавашния император, който в края на краищата губи Пурпурната война. Общата победа спечелва на ксилите уважавано място в имперското общество, като множество от тях получават земи, които да стопанисват.

Някои хора твърдят че ксилите били родени далеч на юг, където сред пустошта имало единствено пепел и вулкани. Други – че били създадени от великите дракони по тяхно подобие, пратени от небесата, за да възцарят правосъдие в деня, в който хората най-силно се нуждаели. Никой обаче не знае със сигурност какво е подтикнало тази шепа народ да търси подслон на чужди земи. Ала заради заслугите им, местните народи бързо ги приемат сред себе си като равни, а понякога дори като авторитет. Смесените бракове не са рядкост.

Ксилите наподобяват хората силно – кожите им са от бледи до мургави, очите и косите им могат да бъдат светли или тъмни, а ръстът варира, ала за средна мярка се счита 175-185 за мъжете. Различават се единствено поради това, че често имат рога и драконоподобни криле, понякога дори заострени нокти или зъби. В зависимост от това доколко чиста е кръвта им, зависи колко от тези белези ще са налични и в каква степен са изразени.

У по-възрастните у тях с времето се появяват сиви кожни образования, като е потвърдено, че се появяват се след 45-тата им година в най-леката си форма. Отначало леко и само по гърба, раменете, таза и врата, а по-късно с времето се разпространяват из останалата част на телата им, покривката задебелява и става все по-груба.

В текстовете на имперски учени и историци този болестен процес често е сравняван с „вкаменяване“. Малкото направени в тайна аутопсии показват, че това са просто напукани и мъртви люспи, ала все пак от плът. Няма усещане за болка. Всъщност, за каквато и да е сетивност.

Ако героят ви е ксил, то по-лесно и бързо ще печели симпатията на околните със своята екзотичност и чар.

[Кукловодът]

ТОЛМЕИ

Родното място на толмеите е Селтин, като техен дом били гъстите гори в подножията на лагретските планински вериги. Народът и културата им е стара, а самите те имат изградени множество градове, храмове и гробници, стените на които са описани с престара писменост. Праотците им обитавали Селтин още преди първите хора-заселници да пристигнат на континента. Заради пълноводните реки и богатите почви те не влагали много усилие в обработването на земята. Вместо това мнозина от тях могли да се развиват в сфери, различни от земеделието - да творят и да изучават природните феномени и медицината. Градовете им не били крепостни, а търговски центрове.

Толмеите нямали нужда от военна експанзия, а липсата на врагове до един момент била допълнителна причина те да се оформят като мирен народ. Малко сред тях били войни, нямало широко разпространени оръжия или средства за защита. За сметка на това имали много духовни лица, лечители, художници, философи. Това ги направило изключително уязвими, когато се появили хората.

Когато за пръв път се сблъскват с толмеите, заселниците ги сметнали за богове; повечето от тях представлявали различни по размери и вид полу-хора, които обаче притежавали разнообразни животински черти. Всички сред тях имали хуманоидна, изправена стойка, ала телата на някои били покрити целите с козина или перушина, други имали уши, опашки или криле, трети – животински муцуни или крайници. Сред тях някои дори умеели да издават животински звуци дотолкова автентични, че да объркат или уплашат всекиго.

Силното желание на хората да се разполагат със земите на толмеите обаче било достатъчно, за да ги накара да надделеят над собственото си суеверие и страх. Цивилизацията на хората-животни бива бързо поразена и поробена.

Вече над 250 години са минали откакто човешките кралства изцяло погълнали народа на толмеите. Не представляват самостоятелен народ, ала биват продавани и транспортирани като роби във и отвъд имперските земи. Занимателният им външен вид, интелигентността и силата им ги прави силно желана работна ръка, разпространението им бързо се разширява из континента и отвъд, което ги превръща във втората най-често срещана раса след човешката.

В днешно време мнозина от тях все още съхраняват части от своята култура, самосъзнание и религия, предавани от уста на уста. Писмеността им е отдавна забравена. След като Натаниел Елеанор влиза във владение, толмеите официално биват освободени от робските си задължения. Макар и да не стават независим народ със свои собствени територии и институции, на тях, както и на всички останали роби в империята, се дават пълноправни граждански права в империята.

Ако разигравате герой-толмей, той ще бъде с по-чувствителни сетива от околните.