ИНДИРИ
Върховни богове на индирите са брат и сестра - Аргарот и Исиска. Но те не били там от самото Начало и вярата в тях проповядва уважение и страхопочитание към Великите Седем. Сред философията на тяхната религия е, че щастливия живот се базира на това да се избягва пренасищането.
В началото бил Хаосът – смесица от тишина, нищета и мрак, с могъщо влияние навред. Той бил всичко и нищо, нямал сянка, тъй като самият той бил такава. Царството му се простирало отвъд въображението, но не било царство, а пепел и прах на забрава. От Хаоса се родили седемте Вечни Господаря – като кучета се дърпали един другиго и желаели свое късче власт.
МойраВсеки получил свое царство и задължения, но
Мойра – Господарката на Желанията, най-невръстната и нетърпелива, бързо оскучала. Обичала тя да си служи с измами и илюзии, да дарява празни обещания, миражи на удоволствие и успехи, и решила да излъже събратята и сестрите си за свое забавление.
Поканила ги в царството си и предложила им да започнат вечна игра, в която да се надлъгват и надвиват един друг. Дала им парче глина, Далмар, и на него те трябвало да упражняват майсторството и превъзходството си над другите. „Който поведе в играта, наречена Живот, той ще господства над останалите от нас“.
Желанието, обаче, вече владеело душите на останалите и никой не усети, че Мойра бе спечелила още преди играта да започне.
ЛирПърви започнал
Лир – Господарят на царството на Сънищата. Спомените, съновиденията и мечтите били под негова власт и от тяхната прах той създал Аргарот и Исикса – децата на слънцето и нощта. Близнаците се грижели с любов за Далмар. С началото на всеки ден Аргарот къпел света в светлина и любов, давал му топлина и пред очите му покълвали растения и разцъфвали в най-ярките си цветове. Исикса направлявала моретата и океаните и дарила земята с мрежа от пълноводни реки, водела със себе си нощта и позволявала на всеки да се докосне до царството на Сънищата, където управлявал баща й.
Дор‘РакСледващ по реда си бил
Дор‘Рак, повелителят на Унищожението. Негови сечива били гневът и отмъщението, вулканите и бурите и пратил на Далмар множество войни, кръвопролития и алчност. Болести закръжили на земята и започнали да разяждат живота във всичките му форми, докато Господарят на Болката ликувал, щом видел как всичко сътворено повяхва. Усилията на Аргарот и Исикса не били достатъчни, тъй като страхът подхранвал силите на Дор‘Рак, а омразата вдъхвала желание и нови пориви за опустошение.
Зар’яндарЗа да сложи край на зловредното му влияние, намесил се
Зар’яндар, господарят на Смъртта и Съжалението и сторил това, което отдавало му се най-добре. Дал спасение в лицето на необратимото, и възможност за ново начало. Смъртта била възможност за бърз край, ала и ново начало. Обгърнал земята във вечна прегръдка, милувките му докосвали ранени и болни и ги унасял във вечен сън, а мечът му бил там за всеки, чието време било да иде във владенията му – безграничните пустини на забравата.
Алерис]
Алерис, бащата на Отчаянието, решил да отвърне подобаващо със своя дар. Зар‘яндар дарявал спасение в Смъртта, ала Алерис проклел всички останали, които още не били готови да прекрачат портите му. Той им дал скръб, пепел и нищета и оставил хората сами да се погубят в безпомощност и тъга. Преди властвали над кули от злато и цветни градини, сега самотни крале обитавали руини от носталгия и ужас
Алкар НоирНамесил се и
Алкар Ноир, Господарят на Съдбата и Знанието. В дясната си ръка той носел книга, изписала историята на минало, настояще и бъдеще, за които само той имал очи. Хилядолетия на мечти, щастие, отчаяние и тъга извезали редовете на тома с всеки ход, всяко решение на братята и сестрите му. Царят на пророчествата и мъдростта не можел, а и не искал да промени нищо от това що бе описано. Мълчалив наблюдател, неговият дар бил… надежда.
ИшаИша, сляпата богиня, господарката на Насладата, последна взела участие в играта. „Надежда да бъде“, рекла тя и решила да удави що може в нея. Нейният дар били игрите, изкуството и музиката, фестивалите и славата. Но с безграничното пиршество и щастие, дошли и други отровни плодове: опиянението, лудостта и делириума, глуповатата наивност. Тя оставила самоунищожението в ръцете на най-талантливите и самоотвержени: самите човешки народи.
Аргарот и ИсиксаАргарот и Исикса, повелителите на денонощието, на светлината и мрака, господарите на деня и нощта, неподвластни на амбициите на Мойра, предложили спасение за тези, които били готови да им се закълнат във вярност. Сред всички разумни народи, една единствена жена била готова да се откаже от глада си към прекомерното, които Седемте Вечни предлагали. Това била Индара, Първа по рода си. За верността и предаността на Първата и децата й, боговете също я дарили с мъдрост и хармония. От там насетне всеки, що носи нейната кръв, следва с вярност и преданост нейния пример.