[Кукловодът]

ВЪВЕДЕНИЕ

Ухание на влажни есенни листа, напечени скали и дълбоки пещери, пълни с тайни в мрака... Далмар представлява богат и разнообразен свят, който би могъл да бъде както суров, така и благосклонен за странстващите пътници, що дръзнат да узнаят тайните му. Редица от бистри езера, пъстри с цветове полета и нагънати планини очертавали релефа на четири познати континента. Това съответно са близнаците достигащи божествата, Еренон Аяла и Еренон Сиера, бруления непрестанно от силни и безмилостни ветрове Верена и люлката на цивилизацията – Селтин, като някои от тях тепърва предстоящи да бъдат изследвани из основи.

Световна карта:

[Кукловодът]

СЕЛТИН

Континентът с най-просторни площи. Формата му наподобява тази на лунен сърп, като изключим териториите на п-в Фалар, земите на който се намират на изток и които по картите са изобразени подобно на нежелан израстък. Седалище е на империя Алмеар.

С най-основно влияние за условията на континента се оказват лагретските планински масиви, които грубо го разделят на две части. Южно от тях лежат земи, чиято плодородна почва я мият водите на мрежата пълноводни реки. Крайбрежията й срещат и просторната водна шир на Валдийския океан. Именно по тези крайбрежия са основани най-големите и проспериращи селища. В другите територии от просторни полета и низини, та чак то сенките на планините, са разпръснати други малки градчета и села. Така местното население се намира заобиколено от зелени пасища, гъсти гори и просторни равнини, а с тях – и процъфтяващ богат животински и растителен свят.

Отвъд лагретските планинските вериги, малцината любопитни пътешественици тръгнали на север ги очакват предимно просторни ледени полета, ниски температури и дълги нощи през зимата, която рядко напуска тези земи. В дълбоко замръзналата почва не покълнва нищо друго освен лишеи и мъхове, нищо което да се стопанисва и да изхранва заселниците в тази област. За щастие, въпросните са единствено няколко сарготски племена, на които основна прехрана са тюлените, арктическите елени, овцебикове, китове, моржове и риболова.

По-голямата част от алмеарци предпочитат вместо да организират още и нови експедиции на север, да изследват океаните и нови земи. А децата си те приспиват единствено с приказки, разказващи за дивите същества, бродещи из севера. Същества, които не знаят що е морал, чест и достойнство, а единствено сурова зима, жестоки условия и безкрайна нощ, която с времето ги подтиква към ръба на лудостта.

Териториите на Селтин си делят:

• Империя Алмеар

[/a]

Териториите на империята обхващат сърцето на континента, южните му крайбрежия, както и част от лагретските планински масиви. Това превръща земите на Алмеар в разнообразни картини от хълмове и полета, реки и езера, зелени ливади и вековни гори. Очаквано, земеделието и животновъдството разцъфват, а популацията расте главоломно с всяка изминала година.

Империята е разделена на шест основни области - северната централна част се нарича на Алмеар, а останалите носят имената на кралствата, които преди управлявали тези земи: Аветре, Вардения, Нестин, Ренас и Саладар. Не останали само границите им същите; императорът запазил правото на владетелите да се разполагат с управлението им дори след пълното им превземане от Алмеар с условието да заплащат данъци и да служат вярно пред императора. Не само това, императорът справедливо разпределил помежду им земите на племената, които обитавали Селтин преди да превият крак пред властта на Алмеар. Това се оказва ключов елемент за по-лесното и бързо приемане на имперското присъствие сред народа.  
Съответно, Алмеар се превръща във врящ котел от разнородни общности, вярвания, култури и народи, които Натаниел Елеанор не потиска, но таксува чрез справедлив данък. Империята освен това има наскоросформирана колония на Еренон Сиера след съюз с предводителя на племето Зор'Ксали.

Основни градове:

Фагарот - Градът е бил някога бивша столица на Алмеар, намиращ се в пределите на старото кралство. Разположен е на бреговете на Елисаверско море, сгушен дълбоко между хълмовете и планинските склонове на лагретските планини. С възкачването на Натаниел Елеанор на престола, Фагарот започва да изостава от новата столица по търговия, растеж и популация, като се превръща във втория по големина град в империята. 

Архитекти замислили Фагарот като град, невъзможен за завземане по всякакъв друг начин, освен по вода. Заобиколен е от високи крепостни стени, а покритите с почти целогодишен сняг планински масиви, които го обграждат, го правят трудно достъпен за обсада. Единствено ледените и бурни води на Елисаверско море осигуряват директен, ала не и лесен път към сърцето на старото кралство. 

Градът е известен със способните си корабостроители и смели мореплаватели, тъй като търговията по вода и риболовът са най-проспериращите занаяти в областта. Жестоките води обаче калили мъже и жени, тъй както никой друг учител не би могъл, и направили от тях способни и дръзки приключенци.

Ренора - Малко след като Елеанор Натаниел бил обявен за новия император, град Ренора бива провъзгласен като новата столица на Алмеар. Ключови за това решение се оказва изключително благоприятния излаз на Валдийския океан, който позволява безопасно плаване на търговски, товарни и военни кораби в спокойни води както към Еренон Аяла и Еренон Сиера, така и към островите в близост, а и Верена. 

Укрепен от няколко реда защита, които правят града труден или дори невъзможен за пробив. По заповед на императора, прокопан бива по суша дълъг ров, в който да се влива океанска вода, и който да обгражда стените на града. Следват два реда високи стени и откъм сушата, и откъм морето.. Не малко от хората, съградили защитата на града паднали от умора в основите, като се вярва, че живи и мъртви ще пазят града от неговото падане. Общо три порти правеха входа възможен на крак - централната гранична порта, северната и южната порта. Пътищата от първите две водят директно към форума, цитаделата и предградията, а южната порта отвежда към периферията.

Форумът е центъра на живота и просперитета в града, най-силно оживен е денем. На площадите мнозина улични артисти изнасят своите представляния, танци и номера, а търговци продават стоката си един от друг по-изгодно. Там се разполагат и някои от по-известните и предпочитани ханове и барове, където цената оправдава качеството. Наред с това, там са застроени и жилищните комплекси на по-заможните сред гражданите - съдий, адвокати, благородници. Ренорската лечебница, централната библиотека и изследователския институт са други внушителни сгради в областта.

Цитаделата от друга страна бе вътрешно крепостно укрепление, което бе последен вид защита, която трябваше да подсигури сигурността на Нефритения замък със своите високи стени. Тя също е обградена с ров, пълен с вода, като единствения вход бе през спускащия се мост.

Предградията са друга част на града, по-спокойна и по-малко оживена, ала и тук присъствието на стражниците е постоянно - основна причина за ниската престъпност в околността. Тук освен това се намира и Имперската военна школа, както и седалищата на не малко от котериите, което допринася за спокойствието и сигурността на ареала.

Единствено в покрайнините, най-периферната част на града, контролът е по-хлабав, и основно го обитаваха два типа хора: тези които не смогват на темповете в столицата и тези, които се възползваха умело от първите. В района има множество барове, ханове и страноприемници със също толкова съмнителни гости, колкото бе и храната. 

Трамос

Арк'хаам

[li]Кралство Медея[/li]
Планинско кралство, разположено северозападно от териториите на империята. Медея е известна с високи ридове и дълбоки долини, недостъпни върхове и множество кристални езера, като нейния релеф играе основна роля в изграждането на стратегии срещу обсади и нападатели. То и е едно от малкото кралства, които въпреки многогодишните си дразги с Алмеар, държат стабилни позиции и отстояват ревниво територии. Алмеарските владетели не рядко търсели съюз по мирен път, ала нито брачни съюзи, нито мирни договори, нито заплахи със сила склоняват владетелите на Медея да се присъединят към империята доброволно
Докато в Алмеар магията е била табу дълго време, в Медея тя е била практикувана свободно и е процъфтявала. Магьосниците там са повече, по-опитни и с лекота прилагат талантите си. Най-развита е обаче лечебната магия и фармацевтичното изкуство.

Основни градове:

Рейн - Столица на Медея. Представлява крепостен град, който е изграден на множество нива, свързани помежду си множество тесни улички, подобно на артерии. Къщите и дворовете му са свързани помежду си с множество малки задни портички, превръщайки града в огромен лабиринт. Архитектурата и структурата му са типични за строителството в кралството. В пределите му се намира цитаделата, наричана още "Щита на краля".

[li]п-в Фалар[/li]

[li]Сарготски царства[/li]
Територията им се простира отвъд лагретските планински вериги, където сняг и студ сковават почвите и никой освен сарготите не предявява претенции за господство. По-дълбоки детайли и описания на областта обаче липсват, тъй като великаните ясно демонстрирали нежеланието си да допускат хора до владенията си. Малцина от ентусиастите, прекосили лагретските проходи не се завърнали никога, оставайки неизвестна съдбата им. Самите сарготи никога не са изпитвали нуждата да описват или ползват карти, а въпросите на картографи и историци остават или безмълвни, или отвръщат с двустранни отговори.
Множество сарготски племена управлявали земите и враждували помежду си. Сенел Модор е първия, който успява да ги обедини под своята власт въпреки пререканията им и обявява себе си за цар.

[/ul]

[Кукловодът]

ЕРЕНОН АЯЛА И ЕРЕНОН СИЕРА

Южно от Селтин са разположени континентите близнаци – подобни по форма, близки един до друг, неразделни и все пак с различен нрав.

Еренон Аяла е земята на изкушенията и богатствата – или поне натам са насочени погледите на алмеарци, които жадуват за големите залежи на злато, характерни за континента. Най-просторна там е територията на обширна речна долина, която покровителства своите заселници и ги дарява с целогодишен топъл и влажен климат. Като артерии водите на река Нор‘Фал и нейната гъста мрежа притоци напояват земите с живот. Животинският свят е богат и разнообразен, а растителността – чужда и непреходна. Цивилизованият човек още не е проникнал в дълбоките и гъсти части на джунглата, където неопитен крак не би могъл да направи и две крачки. Той не познава в подробности нито околностите, нито местните – осем от девет диви индирски племена.
П-в Джиад се намира в южната част на континента, ала алмеарски кораби никога не са достигали местността. По думите на индири, животът и цветовете там започват да линеят, като се твърди, че това всъщност били безграничните пустини на забравата, където властвал господарят на смъртта - Зар’яндар. 

Еренон Сиера е разделен на две условни части - източна и западна. И двете области обаче лежат в сенките на Ностунг‘Ос, най-високата планина в света, която разделя континента на две и за която се твърди че представлява вкаменените тленни останки на Тегор-падналия, забравен бог, брат на Седемте. 
В западните си части континента се населява от деветия индирски клан - Зор'Ксали. След като империята сключила съюз с предводителя на племето, постепенно облика на живота там се изменил. Там, където преди имало дървета и гъсти гори, сега се простират просторни полета за пасища и посеви, които да изхранват както местните, така и новосформираната колония.
Ностунг‘Ос спира всякакви благоприятни влияния, нахлуващи в източните територии и така образува там владения на вечна суша и смърт, където дъжд рядко пада. Пустините там са известни със своята негостоприемност и жестокост.

[Кукловодът]

ВЕРЕНА

През океани, далеч на запад от останалите континенти се намира Верена, континент сам, но двуличен в своята природа. На него едновременно властват както и студ, суша и пустини, така и меко време и плодородие. 

В западната част на континента се намира най-студената сред всички пустини, заключена между просторните планински вериги, известни като Виещите планини заради непрестанните ветрове, които огласят околностите. Даккарта, както я зоват тамошните обитатели, е пустиня, която по никакъв начин не може да се сравнява по размери с тази на Еренон Сиера и въпреки всичко е станала добре известна сред хората. Назован кошмар с име, означаващо „гробница“ – това е Даккарта, чийто рядко населени територии са се превърнали в място за изгнание на затворниците на близките кралства. По-голямата част от територията й е заета от пустинни низини от камък, пясък или глина, летата са горещи, сухи и безпощадни, а зимните сезони са толкова студени и люти, че тънките снежни покривки и скреж през зимата не са изключени дори там. 
Народите, които обитават тези земи са калени, практични и сурови – голяма част от заточениците предпочитат да умрат от глад или да прехапят езиците си пред това да се изправят на пътя на местните в съзнателния си живот. За тайнствените войни се знае, че единствения начин да оцелеят в тези земи е като оглозгват зверове и пришълци до кокал, а след това използват кожата им за препаски, ноктите и зъбите – за накити, а костите за различни сечива.

Отвъд планинските територии лежат далеч по-благоприятни земи и именно там цъфти животът и развитието на тамошните народи. Под опеката на умерения климат, те имат просторни пасища, на които да отглеждат стадата си, пълноводни реки и плодородна почва, която да дава богата реколта. Териториите там си делят няколко кралства с големи амбиции за власт и жажда за нови земи, които не отшумяват дори когато над тях тегне сянката на империя Алмеар.

По време на властването на Мордекай II Разнир, Алмеар е имала новоутвърдена колония на Верена. С избухването на Пурпурната война обаче, местните кралства се възползват от уязвимата липса на баланс в империята и така Алмеар губи владенията си на континента.