[Кукловодът]

Предговор

Още преди да се сформират първите официални кралства, Селтин вече наподобявал врящ котел. На териториите му – гъсти гори, тучни ливади и обширни полета - вече кипели различни разпри между обитаващите го племена, които ламтели за повече територии, ресурси и власт.

През вековете облика на континента и неговите обитатели непрестанно се изменяли – сформирали и се разтурвали съюзи, кралства били заличавани и поглъщани под набези на непознати народи и нови владетели предявявали претенции за желани територии. Сред тях най-ярка и продължителна следа в историята на Селтин оставя кралство Алмеар.

Може би най-емблематичен за кралството остава един от най-скорошните владетели, Мордекай II Разнир. Той пръв по рода си притежавал комбинацията от изкусен военен усет, строг и непреклонен нрав, хладна, методична мисъл и достатъчно дисциплинирана армия, за да му помогнат да осъществи амбициите си. Талантливо изготвял стратегии и по време на неговото владение, разрастващото се и бързо процъфтяващо кралство Алмеар било провъзгласено за империя. Въвел специализирано военно обучение и пръв решил да сформира котерии – групи от магьосници, на които биват предоставени облаги от властта в замяна на уменията им. Въпреки всичките си качества, без онази тайна и специфична намеса на съдбата, която по този начин нарежда звездите и събитията, че да подарят на избраните величие, успехът би останал просто блян.

След всяка година, империята растяла все повече и повече, придобивайки нови територии. Различни племена, номадски народи и малки кралства на континента били изцяло погълнати от Алмеар, а доскоро свободни земи попадат в границите на империята. Ала дори това не било достатъчно, за да задоволи неутолимата жажда на Мордекай за нови завоевания.

Алмеар разпространил влиянието си на три континента. Освен централните части на Селтин, където планинското кралство Медея кълвяло северозападните предели на империята, Мордекай имал и колония на Верена, където била под постоянните набези на тамошните владетели. Прераствалата мания за непрестанна експанзия междувременно подтикнала императорът към наскоро открития континент, Еренон Аяла, където водел преговори с тамошните заселници.

За да продължи завоевателската си дейност, Разнир Втори се нуждаел от нови кораби, бойно снаряжение и свежа военна ръка на различни фронтове. Всичко това наложило постоянния растеж на таксите, както и въвеждането на жестока практика. Щом първородното дете навърши пет години, да бъде отнето от майчината ръка, за да бъде то подложено на строго военно обучение в специализираната школа. Негодуванието на народа растяло, дори най-верните последователи на императора не били вече сигурни в неговия здрав разум. Хората не живеели добре и тези които не били сигурни в целите на Мордекай, намерили път един към друг, обединени от общата идея за по-сигурен живот и нов владетел.

Идеята за бунт назряла най-силно в мислите на Натаниел Елеанор, тогавашен главнокомандващ командир на армията и наследник на графство Елеанор. Подтикнат и от нарастващата омраза дори сред някои от войниците към владетеля, именно той тайно оглавил Съпротивата и координира действията между представители от различни области в единен отпор срещу империята. Никой не бил толкова жаден за промяна, колкото поробените народи, които били основната живителна сила на преврата.

Избухва гражданска война, по-късно известна като Пурпурната война, която обхваща сърцевината на империята. В последствие Алмеар губи териториите си на Верена, а Мордекай бива свален от власт и пенсиониран без почести в тъмниците на тогавашната столица, където отнема живота си нощта преди да бъде екзекутиран. Елеанор, вярвайки в собствения си потенциал да властва над империята, се самопровъзгласява за новия император на Алмеар и Освободител на поробените народи. Така допринася за баланса в империята и придобива доверието на тези, които благодарение на него държат свободата си в свои ръце.

Именно той продължава завоевателската дейност на Мордекай, ала с повече такт и усет. По време на негово владение търговията процъфтява, предприети са нови изследователски експедиции по вода и най-сетне е направена първата стъпка към желания съюз с народа от Еренон Аяла и Еренон Сиера.

Вече 30 години след Пурпурната война Натаниел е все още действащ владетел на империята.