[Кукловодът]

Въпреки че териториите на Алмеар обединяваха живота на разнородни по култура народи, всеки от тях бе запазил своята вяра и идеали за божественото. Тук ще намерите бегло описание на техните най-разпространени религии и митове, героични подвизи и легенди за началото, такова каквото са имали възможност да го зърнат само боговете.

Забележка: Ксилите не изповядват своя вяра. Представителите, които се заселили на континента след Пурпурната война са атеисти, ала не са изключения и случаите, при които малцина от тях проповядват и приемат за своя някои от чуждите вери.

[Кукловодът]

ХОРА

Хората в Алмеар са монотеисти, те са приели за официална в империята вярата в една-единствена богиня. Другите религии и богове се възприемат като ерес, ала друговерците не се преследват нито от императора, нито от религиозния й Орден. Те не са притиснати да приемат алмеарската вяра и никой не се опитва да на сила изкорени езичеството от народите под алмеарското иго.

Неруала - Всевиждащата



Неруала съпътства хората откакто съществуваха. Тя бе посрещнала първото изгряване на слънцето и щеше да изпраща луната докато се помни; тя бе създала плодородните почви и обширните полета; сътворени от нейните сълзи бяха просторните океани и пълноводните реки. От собствената си плът бе създала хората и наставляваше децата си.

Неруала бе направлявала корабите на хората, тръгнали от Верена, и ги бе напътствала сред спокойни и кротки води към новите брегове на Селтин. Тя бе тази, която им бе дала знание и мъдрост, тази която бе помогнала да се развият така бързо и трескаво, превръщайки се в една от водещите цивилизации в историята на Далмар.

Неруала не бе вечния господар и назидател. Тя нямаше контрол над сътворенията си. Не можеше да узапти бурите, не можеше да потуши негодуванията на природата, яростни изблици на земетресения и вулкани, нямаше контрол над озверялата вълчица и не можеше да приспи алчността и коварността на хората, която се бе пробудила у тях, наред с техния егоизъм.

Но Неруала бе част от тях в добро и лошо. Като търпелив родител с вечна обич и смирение, тя даваше утеха и надежда на децата си. Тя ги учеше на по-добро и бе готова да застане до тях във всеки миг, за да им покаже правилния път и там, където наистина се криеше щастието – зад лъжливите фасади, без фалш и илюзии. Тя беше стремежа и вдъхновението и бе готова да ги сподели с децата си, за да живеят по-добре и по-пълноценно. Тя бе мъдростта и вечния урок, състраданието и търпението. Тя беше навсякъде – вечно присъствие утаило се в любовта и спокойствието. Оставила бе своя отпечатък в сезонната премяна на дърветата, в майчината обич, в неделните сутрини.

Вярата в Неруала е най-широко разпространена из Алмеар и се води за официална още отпреди кралството да бъде обявено за империя. Възродила се е отдавна, още отпреди хората да помислят да напуснат първоначалния си дом, Верена. Освен еталон за човешките добродетели, Неруала е надеждата и спасението. Нейни вечни символи са слънцето и всевиждащото око – мъдрост, знание, любов и топлота. Смята се че тя, като създателка на всичко познато, е навсякъде и във всички, ала често бива изобразена с облика на жена.

Тези, които са готови със себеотдаденост да последват пътя и примера на върховната богиня, в последствие се превръщат в нейни най-верни дейци. Отказали се от своето собствено добруване, те живеят за другите - да помагат, да подкрепят и да проповядват идеалите й, тези. Доказалите се превръщат в светци, личности, които граничат между легендата и историята. Известни са стотици светци, които да вдъхновят останалите сред събратята си, и в чиято чест са вдигнати множество храмове и паметници. Някои от тях са били жреци и нейни послушници, ала други са обикновени хора, които също умеели да виждат със сърцето.

Изповядването на вярата включва осъзнаването, приемането и следването на множество уроци, на които Неруала учи поклонниците си. Твърди се че върховните Жрец и Жрица са към края на своя път към усъвършенстването им.

[Кукловодът]

САРГОТИ

Докато други народи изграждаха културите си около божествени икони и истории за чудотворно сътворение и магия, сарготите предаваха от уста на уста легенди за знаменити фигури от миналото си. Те почитаха, уважаваха и следваха пътищата на своите герои и с гордост разказваха техните епопеи, за да вдъхновяват навред по-младите сред себе си.
Сарготите нямаха издигнати олтари и не принасяха жертви, не се молеха. Те почитаха предтечите си единствено чрез действията и изборите, които правеха, а в битка почитаха паметта им.

[Кукловодът]

ИНДИРИ

Върховни богове на индирите са брат и сестра - Аргарот и Исиска. Но те не били там от самото Начало и вярата в тях проповядва уважение и страхопочитание към Великите Седем. Сред философията на тяхната религия е, че щастливия живот се базира на това да се избягва пренасищането.

В началото бил Хаосът – смесица от тишина, нищета и мрак, с могъщо влияние навред. Той бил всичко и нищо, нямал сянка, тъй като самият той бил такава. Царството му се простирало отвъд въображението, но не било царство, а пепел и прах на забрава. От Хаоса се родили седемте Вечни Господаря – като кучета се дърпали един другиго и желаели свое късче власт.

Мойра



Всеки получил свое царство и задължения, но Мойра – Господарката на Желанията, най-невръстната и нетърпелива, бързо оскучала. Обичала тя да си служи с измами и илюзии, да дарява празни обещания, миражи на удоволствие и успехи, и решила да излъже събратята и сестрите си за свое забавление.
Поканила ги в царството си и предложила им да започнат вечна игра, в която да се надлъгват и надвиват един друг. Дала им парче глина, Далмар, и на него те трябвало да упражняват майсторството и превъзходството си над другите. „Който поведе в играта, наречена Живот, той ще господства над останалите от нас“.
Желанието, обаче, вече владеело душите на останалите и никой не усети, че Мойра бе спечелила още преди играта да започне.

Лир



Първи започнал Лир – Господарят на царството на Сънищата. Спомените, съновиденията и мечтите били под негова власт и от тяхната прах той създал Аргарот и Исикса – децата на слънцето и нощта. Близнаците се грижели с любов за Далмар. С началото на всеки ден Аргарот къпел света в светлина и любов, давал му топлина и пред очите му покълвали растения и разцъфвали в най-ярките си цветове. Исикса направлявала моретата и океаните и дарила земята с мрежа от пълноводни реки, водела със себе си нощта и позволявала на всеки да се докосне до царството на Сънищата, където управлявал баща й.

Дор‘Рак



Следващ по реда си бил Дор‘Рак, повелителят на Унищожението. Негови сечива били гневът и отмъщението, вулканите и бурите и пратил на Далмар множество войни, кръвопролития и алчност. Болести закръжили на земята и започнали да разяждат живота във всичките му форми, докато Господарят на Болката ликувал, щом видел как всичко сътворено повяхва. Усилията на Аргарот и Исикса не били достатъчни, тъй като страхът подхранвал силите на Дор‘Рак, а омразата вдъхвала желание и нови пориви за опустошение.

Зар’яндар



За да сложи край на зловредното му влияние, намесил се Зар’яндар, господарят на Смъртта и Съжалението и сторил това, което отдавало му се най-добре. Дал спасение в лицето на необратимото, и възможност за ново начало. Смъртта била възможност за бърз край, ала и ново начало. Обгърнал земята във вечна прегръдка, милувките му докосвали ранени и болни и ги унасял във вечен сън, а мечът му бил там за всеки, чието време било да иде във владенията му – безграничните пустини на забравата.

Алерис

]

Алерис, бащата на Отчаянието, решил да отвърне подобаващо със своя дар. Зар‘яндар дарявал спасение в Смъртта, ала Алерис проклел всички останали, които още не били готови да прекрачат портите му. Той им дал скръб, пепел и нищета и оставил хората сами да се погубят в безпомощност и тъга. Преди властвали над кули от злато и цветни градини, сега самотни крале обитавали руини от носталгия и ужас

Алкар Ноир



Намесил се и Алкар Ноир, Господарят на Съдбата и Знанието. В дясната си ръка той носел книга, изписала историята на минало, настояще и бъдеще, за които само той имал очи. Хилядолетия на мечти, щастие, отчаяние и тъга извезали редовете на тома с всеки ход, всяко решение на братята и сестрите му. Царят на пророчествата и мъдростта не можел, а и не искал да промени нищо от това що бе описано. Мълчалив наблюдател, неговият дар бил… надежда.

Иша



Иша, сляпата богиня, господарката на Насладата, последна взела участие в играта. „Надежда да бъде“, рекла тя и решила да удави що може в нея. Нейният дар били игрите, изкуството и музиката, фестивалите и славата. Но с безграничното пиршество и щастие, дошли и други отровни плодове: опиянението, лудостта и делириума, глуповатата наивност. Тя оставила самоунищожението в ръцете на най-талантливите и самоотвержени: самите човешки народи.

Аргарот и Исикса



Аргарот и Исикса, повелителите на денонощието, на светлината и мрака, господарите на деня и нощта, неподвластни на амбициите на Мойра, предложили спасение за тези, които били готови да им се закълнат във вярност. Сред всички разумни народи, една единствена жена била готова да се откаже от глада си към прекомерното, които Седемте Вечни предлагали. Това била Индара, Първа по рода си. За верността и предаността на Първата и децата й, боговете също я дарили с мъдрост и хармония. От там насетне всеки, що носи нейната кръв, следва с вярност и преданост нейния пример.

[Кукловодът]

ТОЛМЕИ

Толмеите са политеистична раса и религията им разполага с разнообразен пантеон от богове, които те почитат и уважават. Божествата често притежавали лик на животни или химери и отъждествяват природните сили и феномени. Наред с това покровителстват и сезоните, някои географски местности или пък характерни качества. Точната им бройка е неизвестна, като се предполага че основните божества сами по себе си са десетки.