Валар Тенокарст
Aug 21, 2016 7:07:13 GMT 2
Post by Валар Тенокарст on Aug 21, 2016 7:07:13 GMT 2
Име: Валар Тенокарст
Възраст: 58
Раса: Саргот
Клас: Призовател и укротител
Фракция:
Звания: Риад Кром - "Тежката дума"
Описание: Висок малко под 2,5 м. и с тегло от близо 150 кг., Валар не беше най-впечатляващият с телосложението си саргот, както не беше и най-хилавият. Тялото му беше мускулесто, напълно обичайно за расата му, а типичните белези по кожата, макар и малко на брой, все пак се забелязваха. Макар това да не го отличаваше от повечето му събратя, други неща го правеха. Косата му беше твърде светла дори за представител на така или иначе русолявата раса, а и беше неизменно поддържана къса, заедно с брадата му - все неща, които сарготите не правеха типично. Очите му бяха цвета на стомана и всеки вгледал се получаваше усещането за притеснително остра и хладна мисъл, протичаща зад тях. Вратът му биваше украсяван от масивен накит, подобен на броеница, чийто топчета бегло наподобяваха перли, но се преливаха в мрачни оттенъци на различни цветове - нямаше миди, които бяха способни да произведат такава перла, което правеше произхода ѝ мистерия. Облеклото на Валар беше нещо като сарготска интерпретация на робите, които жреци и учени от други раси често обличаха...тази интерпретация обаче беше произвела странна комбинация от широки парчета плат, които покриваха само част от тялото му. В частност дясната му ръка и рамо оставаше винаги оголена - дори свободната и диплеща се роба бе приета като твърде ограничаваща движението дреха, що се отнасяше да доминантния крайник на саргота.
История: Кланът на Валар беше един от малкото, които предпочитаха по-застоял начин на живот. Вместо постоянно номадство, сарготите в него оставаха на едно и също място, често в продължение на няколко години, избирайки да потеглят едва тогава, когато регионът ставаше твърде враждебен, за да позволи оцеляването им. Имайки предвид високия толеранс на исполините, това значеше наистина убийствени условия, поради което кланът можеше да си позволи да сведе движението си до минимум. Дори когато им се налагаше да го направят, сарготите избираха да се придвижат колкото се може по-малко. В резултат на това кланът вече беше "основал" няколко малки села със с временни конструкции в тях. От тях само едно криеше живот във всеки един момент - всички останали напомняха на забравени отломки, тъй като сарготите вземаха всичко със себе си, когато потегляха, оставяйки само скелетата на сградите.
Имаше причина за тази странност. Името на клана беше Раг ан Кеисар - "Спомените на зимата" и те бяха известни сред останалите сарготи с това, че събираха и поддържаха знания, предпочитайки да странят от междуособиците на останалите. Най-голямата постройка във всяко полутрайно тяхно селище неизменно беше библиотеката им. Сарготите имаха сложни отношения с книгите. Повечето писания нямаха стойност за тях - само тези, които можеха да им бъдат от полза в постоянната сурова зима - а хартията, от която бяха направени, можеше да бъде използвана за много по-належащи проблеми от ниската обща култура на повечето сарготи. В същото време тяхната история беше тяхната религия, и макар повечето предания да се предаваха от уста на уста, всяко едно съществуваше записано в поне един екземпляр...който неизменно се пазеше като светиня от особения клан. Сарготите проявяваха интерес и към историята на другите раси - историята като цяло заемаше специално място в културата им, макар основно под формата на легенди и митове. Раг ан Кейсар се отличаваха от останалите кланове в този аспект - там титлата на библиотекар беше по-престижна, отколкото тази на вожд.
Валар беше отраснал в библиотеката на клана. Съгласно традицията, беше взет за обучение като малко дете на под 10 години, малко след като беше останал сирак. Родителите му бяха покосени от епидемия, изтребила половината клан, или поне така му беше разказано. Той не ги помнеше, думите бяха станали неговото семейство. Още когато предишният библиотекар Хилфар му беше помогнал да прочете първото си изречение, Валар вече знаеше, че написаните слова ще бъдат целия му живот. В последвалите десетилетия той продължаваше да усъвършенства четенето и писането си (отново нехарактерни занимания за един саргот), но също и уменията си в боя. Никога не беше използвал оръжие - библиотеката беше храм за Раг ан Кейсар и внасянето на оръжие в нея беше забранено, като предвиденото наказание беше смърт. В общество като сарготското такива инциденти неминуемо се случваха, поради което библиотекарите на клана през поколенията се бяха усъвършенствали и доказали като ненадминати майстори в боя с голи ръце. Дори воините на клана се шегуваха, че да посегнеш на библиотекар е по-зле от това да крещиш срещу започваща лавина. Валар се беше доказал като повече от талантлив ученик, придобивайки прякора Риад Кром - "Тежката дума", прякор, който демонстрираше както отдадеността му на пазените книги, така и мощта на удара му.
Клановете, срещащи се с библиотекарите традиционно им правеха подаръци от един или друг вид, най-често такива, които да помогнат продължителното им оцеляване. В замяна членовете на тези кланове можеха свободно да потърсят Раг ан Кейсар, за да почерпят от знанието, пазено от тях. Дали първият ловец на някой клан искаше да научи как да намира дивеч в ледената пустиня по-успешно или шаман имаше нужда да запечата подвизите на предците си, за да поддържа духа на клана жив - нямаше значение. Всеки саргот имаше право да предприеме пътуването до тяхната библиотека и да научи това, което му беше необходимо. В замяна Раг ан Кейсар получаваше всичко това, което другите бяха склонни да му дадат доброволно. Разбира се тези, които в миналото бяха облагодетелствани по-силно от наученото при тях, бяха и далеч по-щедри. Когато навършваше двадесетата си година, Валар, както и неколцина други от обучаващите се за пазител на знания, бяха участвали в ритуал, проведен в друг сарготски клан - Гарим Баск, "Снежните лапи". Техните шамани винаги бяха имали мистична връзка с четириногите хищници, наричащи ледената пустош свой дом. Дължейки самото си съществуване на помощта на Раг ан Кейсар - спомените за това още бяха пресни - Снежните Лапи бяха предложили да преведат младежите, обучаващи се за библиотекари, през най-грижливо пазения си ритуал. За нещастие библиотекарите нямаха същия афинитет към животните, какъвто другият клан имаше и няколко поредни такива ритуала бяха проведени без резултат. За пръв път обаче краят на историята беше друг. В този ден Валар беше обвързал съдбата си с Фенрис - белият вълк, който от този момент беше неотлъчно до саргота.
Близо 50 години след първите поети стъпки по пътя на знанието, вече беше придобил основните знания и умения, които щяха да са му нужни, за да наследи отговорността за опазването на историята. Потеглянето му на юг беше свързано с това да донесе знание, безценно за оцеляването на клана или къс история, която да заеме мястото си в пантеона на сарготите. Всеки обучаван за библиотекар трябваше да изпълни тази мисия преди да се завърне в клана и да заеме мястото си...и немалко така и не се връщаха. Неслучайно потенциалните наследници на титлата бяха отглеждани и обучавани на групи - докато поне един не се завърнеше победоносен. Имаше обаче нещо странно в потеглянето на Валар - той беше поел по пътя си, нарамил масивно копие, по чиято износена дръжка все още личаха руни толкова древни, че отсъстваха дори от записаните предания. Никой не знаеше защо действащият библиотекар го е дал на валар, нито защо въобще беше позволил на библиотекар да хване оръжие още с тръгването си, а старият саргот изглежда не беше казал истинската на никого.
Контакти: Тим Хортес - съдържателят на хана, в който Валар беше отседнал.
Характер: Човек лесно би могъл да помисли Валар за груб и нетактичен. Той предпочиташе да мисли себе си за открит и честен. Страстта му към историята беше надмината само от желанието му да говори за нея, особено когато в тази история се съдържаха грешки, които околните допускаха в настоящето. Поради това тонът му често беше назидателен с примес на гордост, понякога граничеща с арогантност. Настроението и състоянието бяха сравнително непроменливи - нужно беше голямо усилие, за да бъде изкаран от равновесие в каквато и да било посока. Нравоучителният му маниер караше повечето хора да се настройват леко враждебно към него и твърде малко си правеха труда да проверяват нататък. Истината беше, че Валар високо ценеше хора, които проявяваха достойнство и лоялност, както и тези, които с готовност приемаха думите му и демонстрираха готовност и жажда за придобиване на нови знания. С тях сарготът имаше навика да се държи далеч по-меко, понякога дори подбирайки по-внимателно думите си, за да не ги оскърби. Това само по себе си беше голяма жертва в очите на Валар - той беше напълно способен да си служи с дипломация, но умишлено го отбягваше в най-честия случай, тъй като чувстваше дълг пред фактите, истината и историята да казва нещата такива, каквито са...или поне такива, каквито той ги вижда. За разлика от доста чепатия си характер, що се отнася до разумните раси, Валар беше повече от добронамерен към животните и често се откланяше дори от собствените си задачи, за да ги наблюдава, изучава или просто да им се любува.
Недостатъци: Отделно от вече споменатите, Валар имаше нездраво влечение към всичко, написано между кориците на книга. Едно от малкото неща, които можеха да го ядосат бързо, беше четенето на нескопосано написана или очевидно пълна с лъжи книга - за него това беше поругаване на всичко свято и веднага извикваше желанието му да накаже виновника за това светотатство. Поради липсата на контакти с други раси преди да се раздели с клана си, гледа на тях с леко снизхождение и солидна доза мнителност. Валар се уповава на знания и логика в действията и мислите си и е с погрешното впечатление, че всички разумни същества действат на този принцип. Поради това, сблъсквайки се с поведение, което му се струва ирационално, той се наема с това да го коригира към "правилното", при това с голям ентусиазъм и завидно твърдоглавие, често вбесявайки отсрещната страна в интеракцията.
Имоти:
Стая в странноприемницата "Зъбатия Корсар" (или просто "Зъбатия"). След пристигането си в града, Валар се беше заприказвал със съдържателя на доста неугледната кръчма близо до кейовете. Няколко чаши по-късно същият се беше съгласил да му отстъпи малко помещение на втория етаж -горе-долу точно, колкото сарготът да може да легне в него. Това не пречеше на Валар особено, тъй като беше свикнал да спи в далеч по-враждебни условия, а в замяна кръчмарят получаваше помощта му при различни физически дейности като носене на бъчви, поправяне на мебели...както и периодичното изритване на буйстващи пияници.
Допълнително:
Понеже всички сарготи в Алмеар са под "командването" на имперската власт, Валар изпълнява повелята на Натаниел Елеанор. За разлика от събратята си обаче, позицията му ще е повече сходна с тази на имперските историци, отколкото на войн. Тоест, той е упълномощен от императора и може да бъде призован от него, за да се движи наред с някои от по-значимите задачи на котерии, войските, да присъства на военни съвети или други събития, които да бъдат отразени. Този дълг не е абсолютен.
Ниво: 1
Опит:0/25
Статистики:
Сила:9
Ловкост:5
Интелект:10
Воля:4
Чар:3
Кръв: 51
Издръжливост: 40
Магически таланти: Укротителски
Укротено животно: Бял вълк - Фенрис
Магии:
Укротителски:
Емпатия (безплатно от клас - укротител)
Споделено съзнание 3РТ
Общ език 3 РТ
Езици:
Силила
Тариел (Саргот)
Умения:
Умение с тип оръжие: дълго копие (2) = 9 РТ
Ръкопашен бой (1) = 3 РТ
Дедукция (2) = 6 РТ
Набито око (2) = 6 РТ
Занаяти:
Историк 5 РТ
Познания:
* диви растения
* немагически животни, техните навици, нужди и анатомия
(безплатно)
* история
* митове и легенди
* оръжия
* бойни стилове
Инвентар: Кесия с 9 ярла, пришита от вътрешната страна на едната му ръкавица; "броня" - нещо средно между роба и лека кожена броня, защитаваща основно ръцете и краката (5 защита); огърлица от странни цветни полупрозрачни камъни (не е скъпоценна - няма реална парична стойност); оръжие - дълго копие
Възраст: 58
Раса: Саргот
Клас: Призовател и укротител
Фракция:
Звания: Риад Кром - "Тежката дума"
Описание: Висок малко под 2,5 м. и с тегло от близо 150 кг., Валар не беше най-впечатляващият с телосложението си саргот, както не беше и най-хилавият. Тялото му беше мускулесто, напълно обичайно за расата му, а типичните белези по кожата, макар и малко на брой, все пак се забелязваха. Макар това да не го отличаваше от повечето му събратя, други неща го правеха. Косата му беше твърде светла дори за представител на така или иначе русолявата раса, а и беше неизменно поддържана къса, заедно с брадата му - все неща, които сарготите не правеха типично. Очите му бяха цвета на стомана и всеки вгледал се получаваше усещането за притеснително остра и хладна мисъл, протичаща зад тях. Вратът му биваше украсяван от масивен накит, подобен на броеница, чийто топчета бегло наподобяваха перли, но се преливаха в мрачни оттенъци на различни цветове - нямаше миди, които бяха способни да произведат такава перла, което правеше произхода ѝ мистерия. Облеклото на Валар беше нещо като сарготска интерпретация на робите, които жреци и учени от други раси често обличаха...тази интерпретация обаче беше произвела странна комбинация от широки парчета плат, които покриваха само част от тялото му. В частност дясната му ръка и рамо оставаше винаги оголена - дори свободната и диплеща се роба бе приета като твърде ограничаваща движението дреха, що се отнасяше да доминантния крайник на саргота.
История: Кланът на Валар беше един от малкото, които предпочитаха по-застоял начин на живот. Вместо постоянно номадство, сарготите в него оставаха на едно и също място, често в продължение на няколко години, избирайки да потеглят едва тогава, когато регионът ставаше твърде враждебен, за да позволи оцеляването им. Имайки предвид високия толеранс на исполините, това значеше наистина убийствени условия, поради което кланът можеше да си позволи да сведе движението си до минимум. Дори когато им се налагаше да го направят, сарготите избираха да се придвижат колкото се може по-малко. В резултат на това кланът вече беше "основал" няколко малки села със с временни конструкции в тях. От тях само едно криеше живот във всеки един момент - всички останали напомняха на забравени отломки, тъй като сарготите вземаха всичко със себе си, когато потегляха, оставяйки само скелетата на сградите.
Имаше причина за тази странност. Името на клана беше Раг ан Кеисар - "Спомените на зимата" и те бяха известни сред останалите сарготи с това, че събираха и поддържаха знания, предпочитайки да странят от междуособиците на останалите. Най-голямата постройка във всяко полутрайно тяхно селище неизменно беше библиотеката им. Сарготите имаха сложни отношения с книгите. Повечето писания нямаха стойност за тях - само тези, които можеха да им бъдат от полза в постоянната сурова зима - а хартията, от която бяха направени, можеше да бъде използвана за много по-належащи проблеми от ниската обща култура на повечето сарготи. В същото време тяхната история беше тяхната религия, и макар повечето предания да се предаваха от уста на уста, всяко едно съществуваше записано в поне един екземпляр...който неизменно се пазеше като светиня от особения клан. Сарготите проявяваха интерес и към историята на другите раси - историята като цяло заемаше специално място в културата им, макар основно под формата на легенди и митове. Раг ан Кейсар се отличаваха от останалите кланове в този аспект - там титлата на библиотекар беше по-престижна, отколкото тази на вожд.
Валар беше отраснал в библиотеката на клана. Съгласно традицията, беше взет за обучение като малко дете на под 10 години, малко след като беше останал сирак. Родителите му бяха покосени от епидемия, изтребила половината клан, или поне така му беше разказано. Той не ги помнеше, думите бяха станали неговото семейство. Още когато предишният библиотекар Хилфар му беше помогнал да прочете първото си изречение, Валар вече знаеше, че написаните слова ще бъдат целия му живот. В последвалите десетилетия той продължаваше да усъвършенства четенето и писането си (отново нехарактерни занимания за един саргот), но също и уменията си в боя. Никога не беше използвал оръжие - библиотеката беше храм за Раг ан Кейсар и внасянето на оръжие в нея беше забранено, като предвиденото наказание беше смърт. В общество като сарготското такива инциденти неминуемо се случваха, поради което библиотекарите на клана през поколенията се бяха усъвършенствали и доказали като ненадминати майстори в боя с голи ръце. Дори воините на клана се шегуваха, че да посегнеш на библиотекар е по-зле от това да крещиш срещу започваща лавина. Валар се беше доказал като повече от талантлив ученик, придобивайки прякора Риад Кром - "Тежката дума", прякор, който демонстрираше както отдадеността му на пазените книги, така и мощта на удара му.
Клановете, срещащи се с библиотекарите традиционно им правеха подаръци от един или друг вид, най-често такива, които да помогнат продължителното им оцеляване. В замяна членовете на тези кланове можеха свободно да потърсят Раг ан Кейсар, за да почерпят от знанието, пазено от тях. Дали първият ловец на някой клан искаше да научи как да намира дивеч в ледената пустиня по-успешно или шаман имаше нужда да запечата подвизите на предците си, за да поддържа духа на клана жив - нямаше значение. Всеки саргот имаше право да предприеме пътуването до тяхната библиотека и да научи това, което му беше необходимо. В замяна Раг ан Кейсар получаваше всичко това, което другите бяха склонни да му дадат доброволно. Разбира се тези, които в миналото бяха облагодетелствани по-силно от наученото при тях, бяха и далеч по-щедри. Когато навършваше двадесетата си година, Валар, както и неколцина други от обучаващите се за пазител на знания, бяха участвали в ритуал, проведен в друг сарготски клан - Гарим Баск, "Снежните лапи". Техните шамани винаги бяха имали мистична връзка с четириногите хищници, наричащи ледената пустош свой дом. Дължейки самото си съществуване на помощта на Раг ан Кейсар - спомените за това още бяха пресни - Снежните Лапи бяха предложили да преведат младежите, обучаващи се за библиотекари, през най-грижливо пазения си ритуал. За нещастие библиотекарите нямаха същия афинитет към животните, какъвто другият клан имаше и няколко поредни такива ритуала бяха проведени без резултат. За пръв път обаче краят на историята беше друг. В този ден Валар беше обвързал съдбата си с Фенрис - белият вълк, който от този момент беше неотлъчно до саргота.
Близо 50 години след първите поети стъпки по пътя на знанието, вече беше придобил основните знания и умения, които щяха да са му нужни, за да наследи отговорността за опазването на историята. Потеглянето му на юг беше свързано с това да донесе знание, безценно за оцеляването на клана или къс история, която да заеме мястото си в пантеона на сарготите. Всеки обучаван за библиотекар трябваше да изпълни тази мисия преди да се завърне в клана и да заеме мястото си...и немалко така и не се връщаха. Неслучайно потенциалните наследници на титлата бяха отглеждани и обучавани на групи - докато поне един не се завърнеше победоносен. Имаше обаче нещо странно в потеглянето на Валар - той беше поел по пътя си, нарамил масивно копие, по чиято износена дръжка все още личаха руни толкова древни, че отсъстваха дори от записаните предания. Никой не знаеше защо действащият библиотекар го е дал на валар, нито защо въобще беше позволил на библиотекар да хване оръжие още с тръгването си, а старият саргот изглежда не беше казал истинската на никого.
Контакти: Тим Хортес - съдържателят на хана, в който Валар беше отседнал.
Характер: Човек лесно би могъл да помисли Валар за груб и нетактичен. Той предпочиташе да мисли себе си за открит и честен. Страстта му към историята беше надмината само от желанието му да говори за нея, особено когато в тази история се съдържаха грешки, които околните допускаха в настоящето. Поради това тонът му често беше назидателен с примес на гордост, понякога граничеща с арогантност. Настроението и състоянието бяха сравнително непроменливи - нужно беше голямо усилие, за да бъде изкаран от равновесие в каквато и да било посока. Нравоучителният му маниер караше повечето хора да се настройват леко враждебно към него и твърде малко си правеха труда да проверяват нататък. Истината беше, че Валар високо ценеше хора, които проявяваха достойнство и лоялност, както и тези, които с готовност приемаха думите му и демонстрираха готовност и жажда за придобиване на нови знания. С тях сарготът имаше навика да се държи далеч по-меко, понякога дори подбирайки по-внимателно думите си, за да не ги оскърби. Това само по себе си беше голяма жертва в очите на Валар - той беше напълно способен да си служи с дипломация, но умишлено го отбягваше в най-честия случай, тъй като чувстваше дълг пред фактите, истината и историята да казва нещата такива, каквито са...или поне такива, каквито той ги вижда. За разлика от доста чепатия си характер, що се отнася до разумните раси, Валар беше повече от добронамерен към животните и често се откланяше дори от собствените си задачи, за да ги наблюдава, изучава или просто да им се любува.
Недостатъци: Отделно от вече споменатите, Валар имаше нездраво влечение към всичко, написано между кориците на книга. Едно от малкото неща, които можеха да го ядосат бързо, беше четенето на нескопосано написана или очевидно пълна с лъжи книга - за него това беше поругаване на всичко свято и веднага извикваше желанието му да накаже виновника за това светотатство. Поради липсата на контакти с други раси преди да се раздели с клана си, гледа на тях с леко снизхождение и солидна доза мнителност. Валар се уповава на знания и логика в действията и мислите си и е с погрешното впечатление, че всички разумни същества действат на този принцип. Поради това, сблъсквайки се с поведение, което му се струва ирационално, той се наема с това да го коригира към "правилното", при това с голям ентусиазъм и завидно твърдоглавие, често вбесявайки отсрещната страна в интеракцията.
Имоти:
Стая в странноприемницата "Зъбатия Корсар" (или просто "Зъбатия"). След пристигането си в града, Валар се беше заприказвал със съдържателя на доста неугледната кръчма близо до кейовете. Няколко чаши по-късно същият се беше съгласил да му отстъпи малко помещение на втория етаж -горе-долу точно, колкото сарготът да може да легне в него. Това не пречеше на Валар особено, тъй като беше свикнал да спи в далеч по-враждебни условия, а в замяна кръчмарят получаваше помощта му при различни физически дейности като носене на бъчви, поправяне на мебели...както и периодичното изритване на буйстващи пияници.
Допълнително:
Понеже всички сарготи в Алмеар са под "командването" на имперската власт, Валар изпълнява повелята на Натаниел Елеанор. За разлика от събратята си обаче, позицията му ще е повече сходна с тази на имперските историци, отколкото на войн. Тоест, той е упълномощен от императора и може да бъде призован от него, за да се движи наред с някои от по-значимите задачи на котерии, войските, да присъства на военни съвети или други събития, които да бъдат отразени. Този дълг не е абсолютен.
Ниво: 1
Опит:0/25
Статистики:
Сила:9
Ловкост:5
Интелект:10
Воля:4
Чар:3
Кръв: 51
Издръжливост: 40
Магически таланти: Укротителски
Укротено животно: Бял вълк - Фенрис
Магии:
Укротителски:
Емпатия (безплатно от клас - укротител)
Споделено съзнание 3РТ
Общ език 3 РТ
Езици:
Силила
Тариел (Саргот)
Умения:
Умение с тип оръжие: дълго копие (2) = 9 РТ
Ръкопашен бой (1) = 3 РТ
Дедукция (2) = 6 РТ
Набито око (2) = 6 РТ
Занаяти:
Историк 5 РТ
Познания:
* диви растения
* немагически животни, техните навици, нужди и анатомия
(безплатно)
* история
* митове и легенди
* оръжия
* бойни стилове
Инвентар: Кесия с 9 ярла, пришита от вътрешната страна на едната му ръкавица; "броня" - нещо средно между роба и лека кожена броня, защитаваща основно ръцете и краката (5 защита); огърлица от странни цветни полупрозрачни камъни (не е скъпоценна - няма реална парична стойност); оръжие - дълго копие
