Post by Спайт on Jul 1, 2016 14:09:01 GMT 2
Име: Силвар Азар
Възраст: 24
Раса: Индир
Клас: Пират
Фракция: Черният кораб
Звания: Името му се знае само по родните му земи. Тъй като Силвар никога не е имал възможността да се представи някому по име, пиратите го наричат „Спайт“ (от англ. Spite), а покрай тях и всички останали.
Описание: Силвар е с нормален за расата си ръст и телосложение, като това намеква, че в сравнение с повечето хора е висок и слаб, с жилаво тяло. Липсата на голямо количество мускулна маса обаче бива компенсирана от неговите бързина, ловкост и пъргавост, на които разчита още от най-ранна възраст. Кожата му е тъмна, мрачно платно върху което острите лицеви черти рисуват физиономия на суровина, дисциплина, непреклонност. Завършващи щрихи очертават белезите на лицето му, престара плетеница, плод на забравена болка. Ала най-силно впечатление оставя погледа му; сините очи пронизват дотолкова смразяващо, че служат за вдъхновение на прякора му. Дългата сребриста коса сякаш подчертава яркостта им, но Силвар я носи най-често на опашка, за да не му се пречка.
История:
Нощта бе облачна, студен вятър се врязваше в плътта на Силвар далеч по-безпощадно отколкото ветровете, които царстваха над Еренон Аяла и Сиера. Значи наближаваха Ренора. Може би им оставаха не повече от два или три дни път. И сякаш със скъсяването на разстоянието между имперската столица и кораба „Офелия“, младия мъж ставаше все по-неспокоен.
- Буден си. – проговори меко познат женски глас зад него. – Притесняваш ли се? Аз… сякаш все повече.
- Ти искаше това. – отвърна лаконично Силвар, който дори не погледна сестра си. Вместо това, очите му с усърдие се взираха в далечния мрак. Въпреки че бе застанал на самото перило на кораба, единственото нещо, което различаваше в тъмата бе бялата пяна на вълните. В далечината сребърни лъчи успяваха да пробият път сред облаците и осветяваха бледо морската шир.
Кратко мълчание бе настъпило между двете фигури. Думите му имаха тежест, която Валира трудно можеше да носи върху плещите си.
В тъмното тялото й изглеждаше дори по-крехко и нежно. Елегантната сянка безшумно се приближи до него и постави ръката си върху неговата. Беше топла, малка утеха в студената нощ. Силвар можеше да усети как тялото й трепери като лист под тънката бяла нощница, която покриваше нежното й тяло.
Погледна я и изпита нуждата да я прегърне, да я стопли, да я утеши. Да притъпи безпокойството, което растеше у нея с всеки изминал ден. Мечтата й най-накрая ставаше реалност. И сякаш точно когато тази мечта бе на път да се осъществи, страха и колебанието най-накрая обладаха сърцето й.
Валира осъзнаваше това. Осъзнаваше и жертвата, която брат й правеше за нея. Преплетени в едно, тези мисли пораждаха единствено чувство за вина. Нуждата да се опита да го отпрати. Да му покаже, че никога не е искала това от него, да се предпази от обвиненията му в бъдеще.
- Да. – отвърна момичето и положи глава на рамото му. Силвар я погледна, но остана безмълвен. – Но ти дойде с мен.
- Длъжен съм. Обещах на баща ни. Знаеш.
- Да, но имаш дълг и към майка, и към Кала, и Ливая. А ги остави. Силвар, мислех си... не биваше да идваш с мен.
- Валира, говорихме вече. Майка е лечител, заслужила е уважението на всички в селището. Тя не е сама. Със съпруга на Ливая сме ловували заедно. Той е добър мъж. А Кала... господи, виждала си я, бие се и се движи също толкова умело като мен, издръжлива е като маймуна, а копието е продължение на мислите и намеренията й. Сякаш борави с него откакто се е родила. Те са добре. Ти обаче...
Силвар замлъкна. Най-малката му сестра нямаше умения на войн, нито пък владееше друг занаят. Можеше, ако желаеше, знаеше той. Но тя бе отраснала с обсебващо любопитство към чуждото. Искаше да иде отвъд безкрайните земи и да види, вкуси и изучи новото. Интересите й я поглъщаха дотолкова че бяха както плашещи, така и впечатляващи. Силвар я подкрепяше. Подкрепяше я до момента, в който тя се намираше в своя сапунен мехур, говореше, общуваше и флиртуваше с чужденци, които си отиваха, изучаваше културата, историята им и порядките им от учебници и книги на чужд език, донесени от белите мъже. Ала когато прояви готовност да замине и да стане една от тях...
Сърцето на индира се сви, той отклони поглед от младото момиче.
- Благодаря ти.
- Просто се радвам, че ще мога да бъда с теб, когато откриваш себе си. Че ще бъда свидетел.
Валира не можа да сдържи усмивката си. В този миг самообвиненията, които я глождеха сякаш затихнаха. Брат й може би бе пестелив с думите, но някак си винаги ги подбираше толкова умело, че да стигне до сърцето й с лекота.
- Хайде да лягаме. - рече той и хвана ръката й в своята.
Силвар се събуди рано, слънцето едва се бе показало и с нежност докосваше лицето му. Бързо изплакна лицето си, закопча ризата си, обикновена бяла ленена дреха, намъкна панталоните си и тръгна тъй както обичаше най-много. Бос. Излезе на палубата и разкърши сънено рамене. Не бе закъснял за смяната си.
Задълженията, които искаха от него варираха по трудност. Обикновено го нарамваха с мръсна, тежка и неприятна работа, неща, които помощник-капитана иначе би възложил на юнгите на кораба. Силвар изглежда обаче нямаше нищо против, той правеше каквото бе нужно, за да заслужи с работата си билета, който бе взел към Ренора.
В началото сестра му използваше липсата на средства в своя полза, опитвайки се да разубеди по-големия си брат от това да пътува с нея. Това че парите им стигаха само за нейния билет обаче не можеше да го разубеди и Силвар бе сторил каквото можеше, за да да я придружи.
В началото му бе странно да се движи и маневрира спокойно сред кораба. Плавателния съд бе много по-различен от речните лодки, които се движеха по реките на Еренон Аяла. Силвар трябваше да признае, майсторството и техниката, с която бяха съградени тези кораби, бързината с която плаваха караха да изглеждат плавателните съдове в родния му край да изглеждат недодялани и тромави.
Фактът, че бе служил няколко години по търговските речни пътища на родния му континент, за да навигира и подпомага транспорта на различни ресурси и товари обаче бяха положили добра основа на моряшките му умения.
Младият мъж бързо свикна към задълженията си и ги изпълняваше с такова усърдие и старание, че нито един сред моряците не можеше да постави под въпрос дали присъствието му на борда бе заслужено.
- КОРАБ! - Кресна изведнъж някой на силила, за да привлече всеобщото внимание. - Приближава се бързо! Това е Черния кораб! Пирати!
Силвар лесно разбра думите им. Дори сестра му да не бе посветила месеци да го учи на чуждия език, значението на думата „пират“ бе едно от първите неща, които можеше да научиш щом стъпиш на кораб.
В далечината, грамадното дървено туловище се придвижваше лесно и бързо. Под заръките на капитана, мъжете заработиха силно и неуморно с надеждата да се изплъзнат от сянката на пиратите. Кораба им обаче не можеше да се мери с пиратския и мъжете затърсиха оръжия. Силвар не бе от тях – той се втурна към сестра си и я разтресе в съня й.
- Валира, ставай. Хайде.
- Какво? - промърмори в просъница момичето, ала сетне се изправи и погледна брат си с тревога. Сякаш бе видял призрак.
- Пирати. Залости вратата и струпай каквото можеш отвътре. Не им позволявай да влязат. Вземи и това. За всеки случай.
Той сложи в ръката й нож, който Варила погледна уплашено.
- А ти?
- Виж, най-вероятно няма да се стигне до това. - Лъжа. - Само за всеки случай. - Лъжа. - Аз ще съм добре. - Лъжа. - Няма да им позволя с пръст да те докоснат. - Лъжа. - Само за всеки случай...
Белокосия излезе също толкова бързо, колкото бе нахлул. Подир себе си чу тромавото разместване на леглото. За щастие сестра му бе реагирала бързо, някои от пиратите вече се прехвърляха при тях. Отдалеч властен мъж нареждаше с яростен лай:
- Оставете индирите живи!
Такава бе първата му среща с Виктор Вокс.
По-късно този ден, след като кораба бе похитен, той и сестра му бяха набутани като добитък в трюма, наред с останалите индири. Оковани, отчаяни, на път да бъдат продадени като роби, Силвар и Валира поне бяха заедно.
Контакти: Сестра, 16 години на име Валира Азар. Намира се с него на кораба.
На Еренон Сиера:
Сестра, Кала, 21. Ловец и войн.
Сестра, Ливая Азар, 18. Женена е за Залевар и имат едногодишен син.
Майка, Йаная, 42. Лечител.
Баща, Падишар, починал на 39. Ловец и войн.
Характер: Силвар е отгледан от традиционалисти. Силно цени и уважава индирските божества, традиции, култура и подобно на много свои събратя изпитва известно неодобрения към имперското влияние над земите му. Въпреки това, той не е сред яростните екстремисти, които отхвърлят Алмеар, а по-скоро е предразположен да дава шанс на новото и да подхожда с търпение и разбиране в зависимост от ситуацията. Може да се каже че това му гледище е вдъхновено от сестра му, Валира, която е пленена от чуждите порядки.
Възпитан е да помага и да се грижи за останалите си събратя безрезервно, независимо дали са свързани с кръв или не. Когато баща му умира, на неговите плещи пада отговорността да се грижи за семейството, което укрепва и подсилва допълнително покровителската му позиция над сестрите си, които изключително много обича. Почти всичките му решения са повлияни от това как ще се отразят те на семейството му и дали ще послужат за добро или лошо.
Може да се каже че е силно самовглъбен в задълженията си и е забравил да се усмихва, весели, отпуска. Обича да ходи бос.
Недостатъци: С израстването си сред джунглите и непрестанното плаването по реки, Силвар е свикнал да е на открито. Не изпитва страх към затворени и тесни пространства, но му е неприятно да е на затворено и използва всяка нова възможност да прекара повече време навън, под открито небе. Желанието му за "свобода" се засилва, след като е прекарал известно време в трюма на Черния кораб, на тясно и тъмно със събратята си.
Познанията му на силила не са добре развити, бърка/не разбира абстрактни фрази и понятия. Липсва му импулсивност, винаги се опитва да предвиди последствията от действията и решенията си и хората често могат да го сметнат за скучен, контролиращ и задушаващ.
Имоти: Няма никакви.
Допълнително:
Ниво: 1
Опит: 0/25
Разпределителни Точки:
Статистики:
Сила: 5 (4 + 1 сила от класа)
Ловкост: 8
Интелект: 8
Воля: 6
Чар: 4
Кръв: 51
Издръжливост: 46
Магически таланти: Въздух
Магии:
Левитация, предмет – 3РТ
Глайд – 4 РТ
Безмълвен вик – 5 РТ
Капан Апнея – 6 РТ
Умения:
Занаят: Платноходство I
Инвентар: Нищо. В момента всичките му вещи са плячкосани или прибрани от пиратите на Виктор.
Преди това е имал:
- 22 яри
- обикновена дървена тояга (осн.щета 5)
- индирска традиционна броня от тънка кожа везбована с типични за културата орнаменти(осн. Защита 5)
- дребни златни накити
- Кожена кесия с прах от Атанея
- Дървена фигурка с формата на дракон, изработена от сестра му Ливая
- Няколко карти на империята
- Oбикновен тефтер
Възраст: 24
Раса: Индир
Клас: Пират
Фракция: Черният кораб
Звания: Името му се знае само по родните му земи. Тъй като Силвар никога не е имал възможността да се представи някому по име, пиратите го наричат „Спайт“ (от англ. Spite), а покрай тях и всички останали.
Описание: Силвар е с нормален за расата си ръст и телосложение, като това намеква, че в сравнение с повечето хора е висок и слаб, с жилаво тяло. Липсата на голямо количество мускулна маса обаче бива компенсирана от неговите бързина, ловкост и пъргавост, на които разчита още от най-ранна възраст. Кожата му е тъмна, мрачно платно върху което острите лицеви черти рисуват физиономия на суровина, дисциплина, непреклонност. Завършващи щрихи очертават белезите на лицето му, престара плетеница, плод на забравена болка. Ала най-силно впечатление оставя погледа му; сините очи пронизват дотолкова смразяващо, че служат за вдъхновение на прякора му. Дългата сребриста коса сякаш подчертава яркостта им, но Силвар я носи най-често на опашка, за да не му се пречка.
История:
Нощта бе облачна, студен вятър се врязваше в плътта на Силвар далеч по-безпощадно отколкото ветровете, които царстваха над Еренон Аяла и Сиера. Значи наближаваха Ренора. Може би им оставаха не повече от два или три дни път. И сякаш със скъсяването на разстоянието между имперската столица и кораба „Офелия“, младия мъж ставаше все по-неспокоен.
- Буден си. – проговори меко познат женски глас зад него. – Притесняваш ли се? Аз… сякаш все повече.
- Ти искаше това. – отвърна лаконично Силвар, който дори не погледна сестра си. Вместо това, очите му с усърдие се взираха в далечния мрак. Въпреки че бе застанал на самото перило на кораба, единственото нещо, което различаваше в тъмата бе бялата пяна на вълните. В далечината сребърни лъчи успяваха да пробият път сред облаците и осветяваха бледо морската шир.
Кратко мълчание бе настъпило между двете фигури. Думите му имаха тежест, която Валира трудно можеше да носи върху плещите си.
В тъмното тялото й изглеждаше дори по-крехко и нежно. Елегантната сянка безшумно се приближи до него и постави ръката си върху неговата. Беше топла, малка утеха в студената нощ. Силвар можеше да усети как тялото й трепери като лист под тънката бяла нощница, която покриваше нежното й тяло.
Погледна я и изпита нуждата да я прегърне, да я стопли, да я утеши. Да притъпи безпокойството, което растеше у нея с всеки изминал ден. Мечтата й най-накрая ставаше реалност. И сякаш точно когато тази мечта бе на път да се осъществи, страха и колебанието най-накрая обладаха сърцето й.
Валира осъзнаваше това. Осъзнаваше и жертвата, която брат й правеше за нея. Преплетени в едно, тези мисли пораждаха единствено чувство за вина. Нуждата да се опита да го отпрати. Да му покаже, че никога не е искала това от него, да се предпази от обвиненията му в бъдеще.
- Да. – отвърна момичето и положи глава на рамото му. Силвар я погледна, но остана безмълвен. – Но ти дойде с мен.
- Длъжен съм. Обещах на баща ни. Знаеш.
- Да, но имаш дълг и към майка, и към Кала, и Ливая. А ги остави. Силвар, мислех си... не биваше да идваш с мен.
- Валира, говорихме вече. Майка е лечител, заслужила е уважението на всички в селището. Тя не е сама. Със съпруга на Ливая сме ловували заедно. Той е добър мъж. А Кала... господи, виждала си я, бие се и се движи също толкова умело като мен, издръжлива е като маймуна, а копието е продължение на мислите и намеренията й. Сякаш борави с него откакто се е родила. Те са добре. Ти обаче...
Силвар замлъкна. Най-малката му сестра нямаше умения на войн, нито пък владееше друг занаят. Можеше, ако желаеше, знаеше той. Но тя бе отраснала с обсебващо любопитство към чуждото. Искаше да иде отвъд безкрайните земи и да види, вкуси и изучи новото. Интересите й я поглъщаха дотолкова че бяха както плашещи, така и впечатляващи. Силвар я подкрепяше. Подкрепяше я до момента, в който тя се намираше в своя сапунен мехур, говореше, общуваше и флиртуваше с чужденци, които си отиваха, изучаваше културата, историята им и порядките им от учебници и книги на чужд език, донесени от белите мъже. Ала когато прояви готовност да замине и да стане една от тях...
Сърцето на индира се сви, той отклони поглед от младото момиче.
- Благодаря ти.
- Просто се радвам, че ще мога да бъда с теб, когато откриваш себе си. Че ще бъда свидетел.
Валира не можа да сдържи усмивката си. В този миг самообвиненията, които я глождеха сякаш затихнаха. Брат й може би бе пестелив с думите, но някак си винаги ги подбираше толкова умело, че да стигне до сърцето й с лекота.
- Хайде да лягаме. - рече той и хвана ръката й в своята.
Силвар се събуди рано, слънцето едва се бе показало и с нежност докосваше лицето му. Бързо изплакна лицето си, закопча ризата си, обикновена бяла ленена дреха, намъкна панталоните си и тръгна тъй както обичаше най-много. Бос. Излезе на палубата и разкърши сънено рамене. Не бе закъснял за смяната си.
Задълженията, които искаха от него варираха по трудност. Обикновено го нарамваха с мръсна, тежка и неприятна работа, неща, които помощник-капитана иначе би възложил на юнгите на кораба. Силвар изглежда обаче нямаше нищо против, той правеше каквото бе нужно, за да заслужи с работата си билета, който бе взел към Ренора.
В началото сестра му използваше липсата на средства в своя полза, опитвайки се да разубеди по-големия си брат от това да пътува с нея. Това че парите им стигаха само за нейния билет обаче не можеше да го разубеди и Силвар бе сторил каквото можеше, за да да я придружи.
В началото му бе странно да се движи и маневрира спокойно сред кораба. Плавателния съд бе много по-различен от речните лодки, които се движеха по реките на Еренон Аяла. Силвар трябваше да признае, майсторството и техниката, с която бяха съградени тези кораби, бързината с която плаваха караха да изглеждат плавателните съдове в родния му край да изглеждат недодялани и тромави.
Фактът, че бе служил няколко години по търговските речни пътища на родния му континент, за да навигира и подпомага транспорта на различни ресурси и товари обаче бяха положили добра основа на моряшките му умения.
Младият мъж бързо свикна към задълженията си и ги изпълняваше с такова усърдие и старание, че нито един сред моряците не можеше да постави под въпрос дали присъствието му на борда бе заслужено.
- КОРАБ! - Кресна изведнъж някой на силила, за да привлече всеобщото внимание. - Приближава се бързо! Това е Черния кораб! Пирати!
Силвар лесно разбра думите им. Дори сестра му да не бе посветила месеци да го учи на чуждия език, значението на думата „пират“ бе едно от първите неща, които можеше да научиш щом стъпиш на кораб.
В далечината, грамадното дървено туловище се придвижваше лесно и бързо. Под заръките на капитана, мъжете заработиха силно и неуморно с надеждата да се изплъзнат от сянката на пиратите. Кораба им обаче не можеше да се мери с пиратския и мъжете затърсиха оръжия. Силвар не бе от тях – той се втурна към сестра си и я разтресе в съня й.
- Валира, ставай. Хайде.
- Какво? - промърмори в просъница момичето, ала сетне се изправи и погледна брат си с тревога. Сякаш бе видял призрак.
- Пирати. Залости вратата и струпай каквото можеш отвътре. Не им позволявай да влязат. Вземи и това. За всеки случай.
Той сложи в ръката й нож, който Варила погледна уплашено.
- А ти?
- Виж, най-вероятно няма да се стигне до това. - Лъжа. - Само за всеки случай. - Лъжа. - Аз ще съм добре. - Лъжа. - Няма да им позволя с пръст да те докоснат. - Лъжа. - Само за всеки случай...
Белокосия излезе също толкова бързо, колкото бе нахлул. Подир себе си чу тромавото разместване на леглото. За щастие сестра му бе реагирала бързо, някои от пиратите вече се прехвърляха при тях. Отдалеч властен мъж нареждаше с яростен лай:
- Оставете индирите живи!
Такава бе първата му среща с Виктор Вокс.
По-късно този ден, след като кораба бе похитен, той и сестра му бяха набутани като добитък в трюма, наред с останалите индири. Оковани, отчаяни, на път да бъдат продадени като роби, Силвар и Валира поне бяха заедно.
Контакти: Сестра, 16 години на име Валира Азар. Намира се с него на кораба.
На Еренон Сиера:
Сестра, Кала, 21. Ловец и войн.
Сестра, Ливая Азар, 18. Женена е за Залевар и имат едногодишен син.
Майка, Йаная, 42. Лечител.
Баща, Падишар, починал на 39. Ловец и войн.
Характер: Силвар е отгледан от традиционалисти. Силно цени и уважава индирските божества, традиции, култура и подобно на много свои събратя изпитва известно неодобрения към имперското влияние над земите му. Въпреки това, той не е сред яростните екстремисти, които отхвърлят Алмеар, а по-скоро е предразположен да дава шанс на новото и да подхожда с търпение и разбиране в зависимост от ситуацията. Може да се каже че това му гледище е вдъхновено от сестра му, Валира, която е пленена от чуждите порядки.
Възпитан е да помага и да се грижи за останалите си събратя безрезервно, независимо дали са свързани с кръв или не. Когато баща му умира, на неговите плещи пада отговорността да се грижи за семейството, което укрепва и подсилва допълнително покровителската му позиция над сестрите си, които изключително много обича. Почти всичките му решения са повлияни от това как ще се отразят те на семейството му и дали ще послужат за добро или лошо.
Може да се каже че е силно самовглъбен в задълженията си и е забравил да се усмихва, весели, отпуска. Обича да ходи бос.
Недостатъци: С израстването си сред джунглите и непрестанното плаването по реки, Силвар е свикнал да е на открито. Не изпитва страх към затворени и тесни пространства, но му е неприятно да е на затворено и използва всяка нова възможност да прекара повече време навън, под открито небе. Желанието му за "свобода" се засилва, след като е прекарал известно време в трюма на Черния кораб, на тясно и тъмно със събратята си.
Познанията му на силила не са добре развити, бърка/не разбира абстрактни фрази и понятия. Липсва му импулсивност, винаги се опитва да предвиди последствията от действията и решенията си и хората често могат да го сметнат за скучен, контролиращ и задушаващ.
Имоти: Няма никакви.
Допълнително:
Ниво: 1
Опит: 0/25
Разпределителни Точки:
Статистики:
Сила: 5 (4 + 1 сила от класа)
Ловкост: 8
Интелект: 8
Воля: 6
Чар: 4
Кръв: 51
Издръжливост: 46
Магически таланти: Въздух
Магии:
Левитация, предмет – 3РТ
Глайд – 4 РТ
Безмълвен вик – 5 РТ
Капан Апнея – 6 РТ
Умения:
| Подобрени Сетива | Физически умения, сръчност: | Стелт: | Интелектуални умения: | Социални умения: | Оцеляване: | От класа (пират) | Познания | Изкуства | Занаяти | Езици |
| Набито око I | Ръкопашен бой I | --- | --- | --- | Ориентация I | Белия лотос (+1 ловкост на ниво) | --- | --- | Платноходство I | Силила |
| --- | Пъргавост | --- | --- | --- | Оцеляване I | --- | --- | --- | --- | Аретил |
| --- | Катерене I | --- | --- | --- | Устойчивост на глад | --- | --- | --- | --- | --- |
| --- | Баланс I | --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- |
| --- | Плуване I | --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- |
| --- | Умение с въже I | --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- |
Занаят: Платноходство I
Инвентар: Нищо. В момента всичките му вещи са плячкосани или прибрани от пиратите на Виктор.
Преди това е имал:
- 22 яри
- обикновена дървена тояга (осн.щета 5)
- индирска традиционна броня от тънка кожа везбована с типични за културата орнаменти(осн. Защита 5)
- дребни златни накити
- Кожена кесия с прах от Атанея
- Дървена фигурка с формата на дракон, изработена от сестра му Ливая
- Няколко карти на империята
- Oбикновен тефтер
