Рис Диенар
Apr 12, 2016 20:43:15 GMT 2
Post by Рис Диенар on Apr 12, 2016 20:43:15 GMT 2
Име: Кларис "Рис" Диенар - никога не се представя с пълното си име.
Възраст: 19 години
Раса: Индир/човек
Клас: Призовател
Фракция: Обмисля Котерията на Вескя.
Звания: Нищо отличително, освен начина, по който я е наричал баща й - Синчец.
Описание: Първото нещо, което хората забелязват в Рис са тъмносините й коси, които се спускат в доста скромно като малък, но напорист водопад, славно завършващ малко под ушите й. Не особено висока, със сравнително тъмна кожа, заради индирския си произход и пронизващо лазурно-сини очи, които ярко контрастират със спокойното, почти тихо синьо в косите й. Обикновено от нея струи ведрост или недоумение, които лесно предава на околните стига да е в истински добро настроение. Не че успее да прикрива, когато не е. Обича да носи дрехи в земни тонове, защото позволяват на сините й коси и очи да изпъкват.
История:
Водата в чайника беше изстинала преди часове.
„Слож, слож, слож и коприв и сол, и слож, слож.“*
Малките крачета продължиха да шляпат неудържимо по дървената повърхност. От миризливите коренчета, които щипят - под одеалото. Дървените лъжици - натопени в сироп за кашлица и обратно в шкафа. Бодил от рози - в обувките. Боклук намерен на пода – в чашата. Дрехите – поръсени с паяци, смачкани и набутани обратно в сандъка. Копринена роба – разкрасена с чернило за коса и червило. Скъпи кожени ботуши – издраскани с перо. Книги – разбъркани, с извадени страници и захвърлени на пода.
„Слож, слож, слож и плюнка, и малко прах, слож.“*
Миг по-късно вратата се отвори рязко, щедро позволявайки на нетърпеливите снопове светлина мигновено да се залепят за пода, като нетърпеливи девойки, току-що срещнали избранниците си след битка. Една-единствена сянка наруши златната светлинна баня, която се беше образувала под формата на строен правоъгълник, принуждавайки малките крачета да спрат веселия си танц. Тихо изскърцване на прозорец и миг по-късно отново беше настанала тишина.
Професор Ирал, висок и красив мъж в разцвета на силите си, отвори уста, само за да я затвори секунда по-късно. Изящният му нос се сбръчка от недоволство, а веждите му се изкривиха в така характерната за недоволните хора форма, крещяща – по дяволите, знам къде си, червей малък, излез, за да те науча на обноски!
Но Рис отдавна тичаше през глава, кикотейки се не по-малко от странното същество, което беше призовала преди десетина минути, за да се погрижи за стаята на надутия и самозван господин, който си мислеше, че можеше да я сплаши!
* това беше предполагаемия превод на думите на малкия рорзак, които Рис ритмично си тананикаше, докато го наблюдаваше от прозореца как съсипва стаята на Ирал.
От както официално беше останала на улицата бяха изминали точно ... седем часа, а вече беше загубила половината си пари, оставайки с някакви си 15 яри, беше огладняла три пъти и яла само веднъж (което си беше крайно недостатъчно, ако трябва да сме честни) и беше преминала през поне четири екзистенциална кризи какво да прави със себе си. А, да, нямаше и къде да живее. Беше обмисляла да си наеме стая, но с малкото пари, с които разполагаше, нямаше да може да се задържи дълго, ами, никъде. Този ред на мисли доведе до напълно логичния въпрос как да изкара повече пари, но така и можа да се сети за никакъв друг начин да си изкара прехраната без да се наложи да открадне нещо, да продаде себе си или да убие някого. Безспорно, бързи и доходоносни занимания от където и да ги погледнеш, но синекосата нямаше желание сама да си слага примката на врата. Дори не й трябваше да е умна, за да се досети, че всеки би забелязал крадла със синя коса сред тълпата, дори и да носи качулка. Разбира се, беше помислила за потъмняване на естествения цвят на лазурните си кичури, но чувството й за мода я възпираше от подобни действия – всеки знаеше, че най-лесното е да накатраниш косата си, няколко месеца по-късно да оплешевееш заради долнопробното качество на боята и накрая вместо с коса, да завършиш жизнения си път с перука. А Рис не обичаше перуки. Даже никак. Напомняха й на онзи преподавател в института за магия, който й беше казал, че ако не спре да мисли, ще я изхвърлят.
Е, Рис не можеше да спре да мисли.
Под къдравите кичури кипеше огромен син океан, в който като малки пъстри рибки, мислите й не спираха да се стрелкат от една цел към друга. Дори когато спеше, в съзнанието й проникваха образи и мисли сякаш от друг свят – тя ги наричаше призраци риби, които обикновено изглеждаха напълно несвързани и дори безформени, но по някаква странна причина се запечатваха в съзнанието й завинаги. Това никак не се харесваше на професор Ирал и той, като чистокръвен индир, твърдеше, че са виковете на предците им, които я проклинат, защото е със смесена кръв. Баща й, разбира се, беше нещо, което професорът ненавиждаше от дъното на душата си. Ирал твърдеше, че Марлене е пропиляла красотата си и бъдещето на Рис по безразсъдния Джейсин, и не пропускаше да спомене, че сините коси на девойката са нищо друго, освен сигурен знак, че е прокълната. Човек би помислил, че за толкова красив и привидно интелигентен мъж, Ирал не е суеверен, но както майка й обичаше да казва – дори парченцето стъкло може да изглежда като скъпоценно с малко илюзия. Рис обичаше да му го напомня и затова вероятно не прекара повече от две седмици в университета за магия, където беше приета с препоръката на въпросния професор. Разбира се, препоръката му не беше нищо друго освен желанието да върне някаква услуга, която дължал на Марлене. Въпреки това, мъжът много ясно беше показал, че ще направи всичко, за да не бъде асоцииран с момичето, по какъвто и да е друг начин. Беше казал, че името Диенар вече не значи и малкото, което е било преди безразсъдният баща на Рис да изчезне безследно по време на поредното си нерегламентирано пътешествие из селенията. Но Рис помнеше. Помнеше дни, в които си играеше с порцеланови кукли и ядеше от златен поднос. Спомняше си дни, в които родителите й носеха скъпи копринени одежди и ходеха на балове, а тя стоеше с бавачките и слугите си. Спомняше си безкрайни уроци по пеене, фехтовка, калиграфия и етикет. Първата половиня от живота си Рис беше прекарала сред елита на столицата, заобиколена от вниманието, любов и щастие. Очевидно отговорна позиция в Котерията на Лезия предлагаше на майка й престиж и благороднически контакти. Лечителка по призвание, Марлена беше изключително веща в занаята си и не веднъж беше лекувала рани по бойните полета или богаташки домове. Родом от Еренон Сиера, младата жена индир от племето Зор`Ксали бе наследница на среден благородник, търгуващ активно с империята и като такава, носеше със себе си особена аристократична аура. От друга страна, Джейсин – един от най-обещаващите членове на Котерията на Вескя, бе благородник само по душа, но не и по притежания или средства. Разпределена да работи с неговата Котерия, Марлене бързо осъзнава, че не може да го понася, защото не отговаря на спокойната й натура, но и че не може да живее без него. Останалото е история – женитбата, детето, бляскавия живот, безкрайните изчезвания на Джейсин, който накрая просто не се завръща. Марлене не приема, че съпругът й е мъртъв, но намразва селенията с цялата си душа, защото знае в какво се превръщат онези, които не са успели да намерят пътя обратно, и се връща в родното си имение, където отглежда дъщеря си до преди пет години, забранявайки на синекосата дори да си помисля за селенията.
Нещо повече, за да засили интереса на детето си към лекуването, настоява момичето да се научи как да използва билки, да шие рани, да се запознае с традиционната медицина и приложението й. Забранява се призоваването на каквито и да е същества от селенията, които Рис в началото като че ли прави неволно, а по-късно и в тайна, докато броди в горите на Ностунг‘Ос, които се простират около и в имението им. Синекосата нямала много контакти с хора и понякога била избягвана от индирите заради смесеното си потекло, заради което израснала сравнително затворена и крайно неадекватна да реагира правилно на каквито и да е ситуации. Майка й се опитвала да я обучава на магически заклинания свързани с лечителството, но били нужни години преди Рис да се докосне до този си магически талант.
И така, това ни връща към настоящия момент - десет години след изчезването на баща й, когато Рис успешно беше успяла да се раздели и с последната си надежда да изпълни предсмъртното желание на Марлене. (Не че беше сигурна, че въпросната се е споминала, но не виждаше никакво логично обяснение за кръвта по една от стените в спалнята на майка й, въпреки че липсата на тяло беше някак подозрително). Обнадеждена, че това не е краят, синекоската беше чакала с години среброкосата жена да се върне и да я нахока, че е забравила да затвори вратата на конюшнята и сега трябва да отиде и да върне конете обратно. Но Марлене така и не се беше появила и Рис реши, че трябва да изълни последното, което помнеше, че майка й й бе споделила – че мечтае дъщеря й да престане да мисли за таланта си на Призовател и вместо това да развие този на Лечител.
Уви, опитът да изпълни последното женалие на майка си беше крайно ... неуспешен. Изритана от университета, без да познава почти никого в столицата, Рис не можеше да прецени какво да прави със себе си. В съзнанието й се прокрадна идеята, че може да намери място, където лекуват болните и да предложи услугите си срещу легло и храна, но все още не беше много сигурна какво да прави.
Контакти:
Професор Ирал д`Анлиесар – цък.
преподавател по основи на лечителското изкуство в магическия университет отворен от предишния император Мордекай II Разнир, близък приятел на майката на Рис. Суетен и красив мъж, индир, в разцвета на силите си, който е и един от най-желаните ергени в научните среди. Пуритан, що се отнася до чистотата на расата им, заради което прекъсва приятелството си с Марлена, когато разбира, че е встъпила в нечист брак с човек.
[потенциален контакт] Натаниел Диенар – цък
Рис бегло помни чичо си, брат-близнак на баща й, но е слушала многобройни истории за живота му като благороден и храбър рицар, член на Рак’Жира. Очевидно, след изчезването на Джейсин, Натаниел потъва в депресия, задължения и алкохолизъм, а по-късно и в неизвестност и забвение. Според думите на Марлена, чичото е изчезнал от столицата едновременно със собственото й заминаване обратно към Еренон Сиера и от тогава не е могла да го намери, въпреки множеството опити.
Характер: Рис не разбира нищо. Себе си. Живота. Околните още по-малко. Всичко за нея е шега и всеки човек е потенциално заменим, защото в очите й, всеки важен персонаж от историята на краткия й живот, е изчезнал рано или късно. Това нездравословно мислене я кара да е емоционално дистанцирана от всичко и всички, поставяща я в състояние, в което дори смъртта/изчезването на майка й се превръща в гатанка, а не трагедия. Неспособна да контролира емоциите си, защото не ги разбира, тя често избухва за секунда, след което се успокоява или внезапно прескача през целия диапазон на чувства и да се връща обратно за около пет минути. Дълбочината на човешките отношения за нея е нещо странно и плашещо и тя ги избягва с невероятно усърдие. Научила се е, че колкото по-далеч стои от емоциите, толкова по-лесно е тя или другата личност да изчезне. Свикнала е на пренебрежителното отношение заради смесения си произход, но не пропуска да си отмъсти на тези, които го показват.
Недостатъци: Рис е крайно импулсивна и никак не мисли за последствията от действията си. Не е наясно как да контролира призованите същества от селенията, но обожава да го прави, въпреки че поставя себе си и околните в сериозна опасност. Приема живота и нещата твърде шеговито, държейки се почти детински, вероятно за да не изпита истинската дълбочина на емоциите и ситуациите, в които изпада. Има идеята, че всеки около нея ще си тръгне един ден, затова и не може да повярва, когато някой твърди, че искрено иска да остане около нея. Не вярва на себе си, най-вече, и не може да приеме, че някога ще успее да изпълни мечтата на майка си. Въпреки, че родителите й липсват, се е научила не росто да потиска емоциите си, а да ги отбелязва като несъществуващи и да ги игнорира, сякаш никога не ги е изпитвала.
Не може да спи без светлина, заради кошмарите, които сънува всяка вечер. Ако в близост няма свещ, изпада в паника. Също така, се страхува да заспива на открито, защото мисли, че съществата от сънищата й ще се материализират и ще я вземат със себе си.
Имоти:
Семейно имение в Еренон Сиера, притежание наа майка й Марлене, където Рис прекарва последните десет години от живота си.
Стар апартамент, собственост на баща й, който се намира в близост до пристанищено на столицата, за който Рис все още не знае.
Допълнително:
Ниво:1
Опит: 0/*
Разпределителни Точки: 30 стат. / 40 умения + магии
Статистики: 30
Сила: 3
Ловкост: 6
Интелект: 8 +1 = 9
Воля: 8
Чар: 5
Кръв: 57
Издръжливост: 58
Магически таланти: Призовател, Лечител, to be continued.
Магии: 10 PT
Умения: 30 РТ
----- > Бонус, клас
Инвентар:
Колан, на който са закачени малки кесийски с изсушени билки и мехлеми.
5*3 = 15 яри.
Бойна тояга без някакви видими белези. [основна щета 5]
Облекло (панталони, дълга туника, наметало с качулка, ръкавици, риза, елече) в топли, земни тонове.
Кожен нагръдник, който Рис носи над ризата си.
Малка книжка с изрисувани различни видове растения и бележки към тях.
Възраст: 19 години
Раса: Индир/човек
Клас: Призовател
Фракция: Обмисля Котерията на Вескя.
Звания: Нищо отличително, освен начина, по който я е наричал баща й - Синчец.
Описание: Първото нещо, което хората забелязват в Рис са тъмносините й коси, които се спускат в доста скромно като малък, но напорист водопад, славно завършващ малко под ушите й. Не особено висока, със сравнително тъмна кожа, заради индирския си произход и пронизващо лазурно-сини очи, които ярко контрастират със спокойното, почти тихо синьо в косите й. Обикновено от нея струи ведрост или недоумение, които лесно предава на околните стига да е в истински добро настроение. Не че успее да прикрива, когато не е. Обича да носи дрехи в земни тонове, защото позволяват на сините й коси и очи да изпъкват.
История:
Водата в чайника беше изстинала преди часове.
„Слож, слож, слож и коприв и сол, и слож, слож.“*
Малките крачета продължиха да шляпат неудържимо по дървената повърхност. От миризливите коренчета, които щипят - под одеалото. Дървените лъжици - натопени в сироп за кашлица и обратно в шкафа. Бодил от рози - в обувките. Боклук намерен на пода – в чашата. Дрехите – поръсени с паяци, смачкани и набутани обратно в сандъка. Копринена роба – разкрасена с чернило за коса и червило. Скъпи кожени ботуши – издраскани с перо. Книги – разбъркани, с извадени страници и захвърлени на пода.
„Слож, слож, слож и плюнка, и малко прах, слож.“*
Миг по-късно вратата се отвори рязко, щедро позволявайки на нетърпеливите снопове светлина мигновено да се залепят за пода, като нетърпеливи девойки, току-що срещнали избранниците си след битка. Една-единствена сянка наруши златната светлинна баня, която се беше образувала под формата на строен правоъгълник, принуждавайки малките крачета да спрат веселия си танц. Тихо изскърцване на прозорец и миг по-късно отново беше настанала тишина.
Професор Ирал, висок и красив мъж в разцвета на силите си, отвори уста, само за да я затвори секунда по-късно. Изящният му нос се сбръчка от недоволство, а веждите му се изкривиха в така характерната за недоволните хора форма, крещяща – по дяволите, знам къде си, червей малък, излез, за да те науча на обноски!
Но Рис отдавна тичаше през глава, кикотейки се не по-малко от странното същество, което беше призовала преди десетина минути, за да се погрижи за стаята на надутия и самозван господин, който си мислеше, че можеше да я сплаши!
* това беше предполагаемия превод на думите на малкия рорзак, които Рис ритмично си тананикаше, докато го наблюдаваше от прозореца как съсипва стаята на Ирал.
От както официално беше останала на улицата бяха изминали точно ... седем часа, а вече беше загубила половината си пари, оставайки с някакви си 15 яри, беше огладняла три пъти и яла само веднъж (което си беше крайно недостатъчно, ако трябва да сме честни) и беше преминала през поне четири екзистенциална кризи какво да прави със себе си. А, да, нямаше и къде да живее. Беше обмисляла да си наеме стая, но с малкото пари, с които разполагаше, нямаше да може да се задържи дълго, ами, никъде. Този ред на мисли доведе до напълно логичния въпрос как да изкара повече пари, но така и можа да се сети за никакъв друг начин да си изкара прехраната без да се наложи да открадне нещо, да продаде себе си или да убие някого. Безспорно, бързи и доходоносни занимания от където и да ги погледнеш, но синекосата нямаше желание сама да си слага примката на врата. Дори не й трябваше да е умна, за да се досети, че всеки би забелязал крадла със синя коса сред тълпата, дори и да носи качулка. Разбира се, беше помислила за потъмняване на естествения цвят на лазурните си кичури, но чувството й за мода я възпираше от подобни действия – всеки знаеше, че най-лесното е да накатраниш косата си, няколко месеца по-късно да оплешевееш заради долнопробното качество на боята и накрая вместо с коса, да завършиш жизнения си път с перука. А Рис не обичаше перуки. Даже никак. Напомняха й на онзи преподавател в института за магия, който й беше казал, че ако не спре да мисли, ще я изхвърлят.
Е, Рис не можеше да спре да мисли.
Под къдравите кичури кипеше огромен син океан, в който като малки пъстри рибки, мислите й не спираха да се стрелкат от една цел към друга. Дори когато спеше, в съзнанието й проникваха образи и мисли сякаш от друг свят – тя ги наричаше призраци риби, които обикновено изглеждаха напълно несвързани и дори безформени, но по някаква странна причина се запечатваха в съзнанието й завинаги. Това никак не се харесваше на професор Ирал и той, като чистокръвен индир, твърдеше, че са виковете на предците им, които я проклинат, защото е със смесена кръв. Баща й, разбира се, беше нещо, което професорът ненавиждаше от дъното на душата си. Ирал твърдеше, че Марлене е пропиляла красотата си и бъдещето на Рис по безразсъдния Джейсин, и не пропускаше да спомене, че сините коси на девойката са нищо друго, освен сигурен знак, че е прокълната. Човек би помислил, че за толкова красив и привидно интелигентен мъж, Ирал не е суеверен, но както майка й обичаше да казва – дори парченцето стъкло може да изглежда като скъпоценно с малко илюзия. Рис обичаше да му го напомня и затова вероятно не прекара повече от две седмици в университета за магия, където беше приета с препоръката на въпросния професор. Разбира се, препоръката му не беше нищо друго освен желанието да върне някаква услуга, която дължал на Марлене. Въпреки това, мъжът много ясно беше показал, че ще направи всичко, за да не бъде асоцииран с момичето, по какъвто и да е друг начин. Беше казал, че името Диенар вече не значи и малкото, което е било преди безразсъдният баща на Рис да изчезне безследно по време на поредното си нерегламентирано пътешествие из селенията. Но Рис помнеше. Помнеше дни, в които си играеше с порцеланови кукли и ядеше от златен поднос. Спомняше си дни, в които родителите й носеха скъпи копринени одежди и ходеха на балове, а тя стоеше с бавачките и слугите си. Спомняше си безкрайни уроци по пеене, фехтовка, калиграфия и етикет. Първата половиня от живота си Рис беше прекарала сред елита на столицата, заобиколена от вниманието, любов и щастие. Очевидно отговорна позиция в Котерията на Лезия предлагаше на майка й престиж и благороднически контакти. Лечителка по призвание, Марлена беше изключително веща в занаята си и не веднъж беше лекувала рани по бойните полета или богаташки домове. Родом от Еренон Сиера, младата жена индир от племето Зор`Ксали бе наследница на среден благородник, търгуващ активно с империята и като такава, носеше със себе си особена аристократична аура. От друга страна, Джейсин – един от най-обещаващите членове на Котерията на Вескя, бе благородник само по душа, но не и по притежания или средства. Разпределена да работи с неговата Котерия, Марлене бързо осъзнава, че не може да го понася, защото не отговаря на спокойната й натура, но и че не може да живее без него. Останалото е история – женитбата, детето, бляскавия живот, безкрайните изчезвания на Джейсин, който накрая просто не се завръща. Марлене не приема, че съпругът й е мъртъв, но намразва селенията с цялата си душа, защото знае в какво се превръщат онези, които не са успели да намерят пътя обратно, и се връща в родното си имение, където отглежда дъщеря си до преди пет години, забранявайки на синекосата дори да си помисля за селенията.
Нещо повече, за да засили интереса на детето си към лекуването, настоява момичето да се научи как да използва билки, да шие рани, да се запознае с традиционната медицина и приложението й. Забранява се призоваването на каквито и да е същества от селенията, които Рис в началото като че ли прави неволно, а по-късно и в тайна, докато броди в горите на Ностунг‘Ос, които се простират около и в имението им. Синекосата нямала много контакти с хора и понякога била избягвана от индирите заради смесеното си потекло, заради което израснала сравнително затворена и крайно неадекватна да реагира правилно на каквито и да е ситуации. Майка й се опитвала да я обучава на магически заклинания свързани с лечителството, но били нужни години преди Рис да се докосне до този си магически талант.
И така, това ни връща към настоящия момент - десет години след изчезването на баща й, когато Рис успешно беше успяла да се раздели и с последната си надежда да изпълни предсмъртното желание на Марлене. (Не че беше сигурна, че въпросната се е споминала, но не виждаше никакво логично обяснение за кръвта по една от стените в спалнята на майка й, въпреки че липсата на тяло беше някак подозрително). Обнадеждена, че това не е краят, синекоската беше чакала с години среброкосата жена да се върне и да я нахока, че е забравила да затвори вратата на конюшнята и сега трябва да отиде и да върне конете обратно. Но Марлене така и не се беше появила и Рис реши, че трябва да изълни последното, което помнеше, че майка й й бе споделила – че мечтае дъщеря й да престане да мисли за таланта си на Призовател и вместо това да развие този на Лечител.
Уви, опитът да изпълни последното женалие на майка си беше крайно ... неуспешен. Изритана от университета, без да познава почти никого в столицата, Рис не можеше да прецени какво да прави със себе си. В съзнанието й се прокрадна идеята, че може да намери място, където лекуват болните и да предложи услугите си срещу легло и храна, но все още не беше много сигурна какво да прави.
Контакти:
Професор Ирал д`Анлиесар – цък.
преподавател по основи на лечителското изкуство в магическия университет отворен от предишния император Мордекай II Разнир, близък приятел на майката на Рис. Суетен и красив мъж, индир, в разцвета на силите си, който е и един от най-желаните ергени в научните среди. Пуритан, що се отнася до чистотата на расата им, заради което прекъсва приятелството си с Марлена, когато разбира, че е встъпила в нечист брак с човек.
[потенциален контакт] Натаниел Диенар – цък
Рис бегло помни чичо си, брат-близнак на баща й, но е слушала многобройни истории за живота му като благороден и храбър рицар, член на Рак’Жира. Очевидно, след изчезването на Джейсин, Натаниел потъва в депресия, задължения и алкохолизъм, а по-късно и в неизвестност и забвение. Според думите на Марлена, чичото е изчезнал от столицата едновременно със собственото й заминаване обратно към Еренон Сиера и от тогава не е могла да го намери, въпреки множеството опити.
Характер: Рис не разбира нищо. Себе си. Живота. Околните още по-малко. Всичко за нея е шега и всеки човек е потенциално заменим, защото в очите й, всеки важен персонаж от историята на краткия й живот, е изчезнал рано или късно. Това нездравословно мислене я кара да е емоционално дистанцирана от всичко и всички, поставяща я в състояние, в което дори смъртта/изчезването на майка й се превръща в гатанка, а не трагедия. Неспособна да контролира емоциите си, защото не ги разбира, тя често избухва за секунда, след което се успокоява или внезапно прескача през целия диапазон на чувства и да се връща обратно за около пет минути. Дълбочината на човешките отношения за нея е нещо странно и плашещо и тя ги избягва с невероятно усърдие. Научила се е, че колкото по-далеч стои от емоциите, толкова по-лесно е тя или другата личност да изчезне. Свикнала е на пренебрежителното отношение заради смесения си произход, но не пропуска да си отмъсти на тези, които го показват.
Недостатъци: Рис е крайно импулсивна и никак не мисли за последствията от действията си. Не е наясно как да контролира призованите същества от селенията, но обожава да го прави, въпреки че поставя себе си и околните в сериозна опасност. Приема живота и нещата твърде шеговито, държейки се почти детински, вероятно за да не изпита истинската дълбочина на емоциите и ситуациите, в които изпада. Има идеята, че всеки около нея ще си тръгне един ден, затова и не може да повярва, когато някой твърди, че искрено иска да остане около нея. Не вярва на себе си, най-вече, и не може да приеме, че някога ще успее да изпълни мечтата на майка си. Въпреки, че родителите й липсват, се е научила не росто да потиска емоциите си, а да ги отбелязва като несъществуващи и да ги игнорира, сякаш никога не ги е изпитвала.
Не може да спи без светлина, заради кошмарите, които сънува всяка вечер. Ако в близост няма свещ, изпада в паника. Също така, се страхува да заспива на открито, защото мисли, че съществата от сънищата й ще се материализират и ще я вземат със себе си.
Имоти:
Семейно имение в Еренон Сиера, притежание наа майка й Марлене, където Рис прекарва последните десет години от живота си.
Стар апартамент, собственост на баща й, който се намира в близост до пристанищено на столицата, за който Рис все още не знае.
Допълнително:
Ниво:1
Опит: 0/*
Разпределителни Точки: 30 стат. / 40 умения + магии
Статистики: 30
Сила: 3
Ловкост: 6
Интелект: 8 +1 = 9
Воля: 8
Чар: 5
Кръв: 57
Издръжливост: 58
Магически таланти: Призовател, Лечител, to be continued.
Магии: 10 PT
| Магия | Ранг | Цена | ||
| 1. Призоваване на Рорзак | I ранг | 0 РТ | ||
| 1.1 Призоваване на Рорзак | II ранг | 6 РТ | ||
| 2. Медиспирио | I ранг | 4 РТ |
Умения: 30 РТ
----- > Бонус, клас
- Общи познания за селенията и съществата, които ги обитават
----- > Подобрени Сетива
- Шесто чувство - 3РТ
----- > Физически умения, сръчност
- Умение с бойна тояга, 3РТ
- Паркур, 3РТ
----- > Стелт
- Преследвач - 3РТ
- Камуфлаж - 2РТ
----- > Интелектуални умения
- Проницателност/Усещане на скрити мотиви - 3РТ
- Фотопамет - 1 РТ
----- > Оцеляване
- Ориентация - 2РТ
- Оцеляване - 1РТ
- Първа помощ - 3РТ
----- > Езици
- Силила - 0РТ
- Аретил - 0РТ (полуиндир)
- Език на знаците - 2РТ
----- > Познания
- Човешката анатомия - 1РТ
- Диви растения - 1РТ
- Отрови - 1РТ
- Пеене - 1 РТ
Инвентар:
Колан, на който са закачени малки кесийски с изсушени билки и мехлеми.
5*3 = 15 яри.
Бойна тояга без някакви видими белези. [основна щета 5]
Облекло (панталони, дълга туника, наметало с качулка, ръкавици, риза, елече) в топли, земни тонове.
Кожен нагръдник, който Рис носи над ризата си.
Малка книжка с изрисувани различни видове растения и бележки към тях.
