Post by Лекс Евъргрийн on Apr 11, 2016 21:22:38 GMT 2
Име:Фин Брийз
Възраст:25
Раса:Човек
Клас:Наемник
Фракция: „Имоген-Агрона” - гилдията на самозваните
Звания:
Описание:
Фин е младеж с надежден поглед, гъсти кестеняви вежди и също толкова гъста начупена кестенява коса. Има избръснато, но грубо лице, с доста белези от удари и наранявания.
Тялото му е атлетично и мускулесто, макар и не много едро, но стегнато, жилаво и почти изгубило усет за болка.
Висок е малко над 1.80м, а теглото му едва ли надвишава 70кг.
Погледът му, макар да разкрива интелект, е постоянно блуждаещ нанякъде, търсейки на какво да се засмее.
Походката му е съвсем спокойна, с изправен гръб, рамената назад, отпуснат, ръце в джобовете или постоянно чешейки косата си (въшки).
История:
Фин е израснал в Алмеар с още цяла сурия лапета по бедната част от пристанището в столицата Ренора- винаги имаше доставка, която трябваше да бъде направена, а един чифт ръце винаги бяха добре дошли - разбира се, срещу едно-две яри, зависи за колко се договореше той и бандата му от приятелчета. Още от 5-годишна възраст бе така - винаги намираше някаква работа, най-често мръсна, с която да си запълваше времето и джобовете - никой пансион вече не искаше да приеме боклук като него, затова и той спря да се опитва да кандидатства.
Прие живота на хамал, да смърди постоянно на риба, морски дарове, или разни стоки, извадени от кой знае чия задница. Поне заякна. Беше на около 8 или 9, нямаше как да знае, тъй като не знаеше собствения си рожден ден, когато за пръв път уби човек. Беше си взел кратка почивка от носенето на чували със зърно, когато един от боцманите на кораба забеляза как едно от другите наети малки момчето бе грохнал под тежестта на един чувал и го бе изтървал, разсипвайки зърното. Боцманът, вместо да прояви съжаление, започна да рита падналото момче и да му крещи. Е, тук Фин нямаше как да не се намеси. Изтръска вилицата си от спагетите с доматено пюре и скочи към боцмана, ръгайки го поне 20-30 пъти с вилицата в гърба. Бутнаха моряка в един пресушен бидон за вино, но не и преди да вземат каквито монети и бижута имаше по него. Винаги щеше да помни сребърника, който намери в джоба му. Е, щеше да помни тази случка и чрез вилицата. Да, запази си я. С нея му беше най-носталгично да убива. Но по-носталгично му бе да яде с нея - вече не знаеше кое е петно от доматеното пюре, кое от прясна кръв.
Сигурно беше трудно да се израсне на улицата без да крадеш и да убиваш - Фин нямаше как да знае, не беше опитвал да се въздържа. Даже напротив, беше си намерил ментор. След като стана свидетел на убийство, се изхитри и вместо да извика или да избяга, каза на убиеца: "Да беше го ръгал с вилица, щеше да оставиш повече дупки". Явно се бе харесал на тъмната фигура, защото тя му се представи като Джон Доу. Личеше си, че е измислено име, но пък никой не си казваше истинското име в тези среди. Мъжът го прибра под крилото си и двамата обменяха опит, докато растяха като личности. Оказа се, че Джон Доу имаше познати в малка гилдийка за извършване на поръчкови убийства и Фин по своя инициатива се включи - това беше първото място, където му предлагаха безплатно пиене и спане. Е, трябваше да краде, да убива и прочие, ама другото беше безплатно.
Честно казано, никак не пасваше в гилдията. Той винаги бе усмихнат, с отвратително чувство за черен хумор, сарказъм и нагла позитивност. Носеше фръцкави дрехи, кой знае откъде откраднати (но пък му стояха добре), докато всички други носеха черни дрехи, брони и качулки като на погребение. Никога не бе харесвал такива наемници, затова често се изпускаше и ги наричаше прилепи, къртици, коне с капаци, поради което и влизаше в бой с някой почти всяка вечер. И търпеше боя, и си просеше още. Сигурно затова и варварите в гилдията го харесваха - беше мъжко момче и колкото и да кървеше, после се смееха и цъкаха карти (където всеки се опитваше да надцака другия, докато го джобеше, дефакто си разменяха кесиите всяка вечер).
Беше и ексцентрично копеле. Въртеше по две-три момичета, като всяка познаваше негова измислена персона - всичко освен истинското му Аз. Даже не ги въртеше заради секс, а заради самата интрига, заради тръпката да види дали ще го хванат. Не го хващаха. Накрая ги зарязваше от скука, като пред тях се преструваше, че изживява екзистенциална криза, или че го викат в някоя котерия от войската, за да изпълнява самоубийствена мисия (и че през цялото време докато го прави, ще си мисли точно пък за тази девойка)
Съвестта му като цяло беше чисто място. По принцип приемаше само договори относно жертви, които заслужаваха да умрат според неговата извратена логика. Но пък, като се замислеше, повечето хора заслужават да умрат, човечеството бе противно. И въпреки тази мисъл в главата, бе винаги спокоен и усмихнат, с надеждата, че прочиства света, леке по леке. Явно с това блесна, и не след дълго Джон Доу го бе препоръчал към друга гилдия, много по-сериозна и елитна... "Имоген-Агрона". Въпреки нежеланието да напуска тази забравена от бога дупка, Фин най-накрая се реши и прие предложението, готов да се включи в доста по-сериозна фракция.
Контакти:
Джон Доу - Ментора му, в момента е познат като серийния убиец "Скункса", защото жертвите му винаги вонят нечовешки. (Маже труповете с такава течност, за да попречи на разследването от страна на органите на реда)
Малкото Шони - Момиченце, което прави всичко срещу 1 яре. Наета на дългогодишен договор да бъде очите и ушите на Фин из улиците.
Стайлс - Приятел от детството, когото бе спасил от пребиване/смърт от боцмана. Сега работи официално като куриер и пощальон, а неофициално си е муле.
Бурето - Един от идолите на Фин; Този шомпъл е 16 годишен член на гилдията на крадците - веднъж като избягал от тъмницата, по пътя към свободата откраднал цяло буре с пивото на тъмничарите, и го бутал нагоре по стълбите без да го усетят.
Матилда Шийн - Единственото момиче, с което Фин някога е излизал, което да разбере що за отрепка е. Оказа се, че се е усетила, защото тя също е такава. От тогава са си само приятели, ползвайки се един-друг като отдушник за споделяне на невероятни истории или за телесни течности.
Грегори Бърнс - Стар човечец, бивш моряк, който в момента отговаря за Фарът "Айлия". Преди няколко години Фин бива нает да убие Грегори от мъж на име Дийн Кроуз (пират, опитващ се да докара цял кораб с контрабандна стока, но за целта е трябвало да изгаси фара, за да не бъде забелязан кораба как наближава). Е, понеже Дийн Кроуз не успява да подкупи Грегори, той се опитва да наеме Фин да убие Грегори и да изгаси фара, но пак удря на камък - инатът Фин не намира тази причина за достойна и вместо да убие Грегори, той вика посочва Дийн Кроуз на стражите, казва им къде е кораба с контрабандата. Грегори Бърнс наистина дължи на Фин услуга.
Дийн Кроуз - Закоравял пират и контрабандист, сегашен затворник в тъмницата - смъртен враг на Фин.
Характер:
Изключително голям инат, смеещ се в лицето на смъртта, на болката и на нищетата.
Фин намира цялото човечество, започвайки със себе си, за една голяма отрепка, поради което няма особен проблем с убийствата. За него те са премахване на мръсотията, като пролетно почистване на някое мухлясало мазе. Той намира удоволствие в манипулирането на хората, в лъжите, в създаване на една своя собствена реалност, в която той е център на всичко, в опит да компенсира факта, че всъщност е едно нищо и никога не би липсвал на никого. Той живее всеки свой момент като последен, опитвайки се да се забавлява с всичко.
Той разчита на своята чиста логика и на отвратително реалистичния си поглед над света и нещата. Не намира смисъл да задълбочава и да усложнява всеки аспект от живота си и от задачите си. Не намира смисъл в трупането на пари, било то заради самия навик да е беден, или заради всичките моменти, в които е мразел по-богатите от него (всички).
Някои намират честта за най-важното нещо в живота. За други са парите, за трети - любовтта. За него биха били спомените, уникалните ситуации, в които попада и малките наслади, които получава от лъжите си, от обърканите лица на жертвите си, от изненадата в очите им.
Недостатъци:
Изключителен инат. Трудно му е да се държи сериозно. Няма цел в живота си. Не обича да е натоварен излишно, поради което винаги му липсват жизнено-важни предмети, които биха му били нужни при изпълнението на договор. Обича да се изявява музикално, макар да не умее. Никога не проявява искрено уважение, съчувствие и други нормални социални чувства. Слава богу, че е толкова добър актьор и че има магията Сентио.
Имоти: Има малка барака близо до пристанището, направена от дъски, палети, пръчки камъш и папур.
Ниво: [/b2
Опит: 5/50
Разпределителни Точки:
За статистики 43
За умения и магии: 52
Статистики:
Сила: 5
Ловкост: 10
Интелект:3
Воля: 3
Чар: 9
Кръв: 30
Издръжливост: 21
Магически таланти: Психика
Магии:
Умения:
Езици: Силила (при това знае и по-официалната част от езика, ползвана в литургии и банки, главно заради шмекерии, в които го бяха вкарали приятелчета от улицата).
Инвентар:
- Броня от няколко слоя дебел бинт по по-голямата част от тялото (основна защита 5)
Над бинта има широка ленена риза, бежави шалвари и галоши.
В джоба има: Ръждива вилица (основна щета 3), Кесия с 22 яри и ключ за бараката си.
Възраст:25
Раса:Човек
Клас:Наемник
Фракция: „Имоген-Агрона” - гилдията на самозваните
Звания:
Описание:
Фин е младеж с надежден поглед, гъсти кестеняви вежди и също толкова гъста начупена кестенява коса. Има избръснато, но грубо лице, с доста белези от удари и наранявания.
Тялото му е атлетично и мускулесто, макар и не много едро, но стегнато, жилаво и почти изгубило усет за болка.
Висок е малко над 1.80м, а теглото му едва ли надвишава 70кг.
Погледът му, макар да разкрива интелект, е постоянно блуждаещ нанякъде, търсейки на какво да се засмее.
Походката му е съвсем спокойна, с изправен гръб, рамената назад, отпуснат, ръце в джобовете или постоянно чешейки косата си (въшки).
История:
Фин е израснал в Алмеар с още цяла сурия лапета по бедната част от пристанището в столицата Ренора- винаги имаше доставка, която трябваше да бъде направена, а един чифт ръце винаги бяха добре дошли - разбира се, срещу едно-две яри, зависи за колко се договореше той и бандата му от приятелчета. Още от 5-годишна възраст бе така - винаги намираше някаква работа, най-често мръсна, с която да си запълваше времето и джобовете - никой пансион вече не искаше да приеме боклук като него, затова и той спря да се опитва да кандидатства.
Прие живота на хамал, да смърди постоянно на риба, морски дарове, или разни стоки, извадени от кой знае чия задница. Поне заякна. Беше на около 8 или 9, нямаше как да знае, тъй като не знаеше собствения си рожден ден, когато за пръв път уби човек. Беше си взел кратка почивка от носенето на чували със зърно, когато един от боцманите на кораба забеляза как едно от другите наети малки момчето бе грохнал под тежестта на един чувал и го бе изтървал, разсипвайки зърното. Боцманът, вместо да прояви съжаление, започна да рита падналото момче и да му крещи. Е, тук Фин нямаше как да не се намеси. Изтръска вилицата си от спагетите с доматено пюре и скочи към боцмана, ръгайки го поне 20-30 пъти с вилицата в гърба. Бутнаха моряка в един пресушен бидон за вино, но не и преди да вземат каквито монети и бижута имаше по него. Винаги щеше да помни сребърника, който намери в джоба му. Е, щеше да помни тази случка и чрез вилицата. Да, запази си я. С нея му беше най-носталгично да убива. Но по-носталгично му бе да яде с нея - вече не знаеше кое е петно от доматеното пюре, кое от прясна кръв.
Сигурно беше трудно да се израсне на улицата без да крадеш и да убиваш - Фин нямаше как да знае, не беше опитвал да се въздържа. Даже напротив, беше си намерил ментор. След като стана свидетел на убийство, се изхитри и вместо да извика или да избяга, каза на убиеца: "Да беше го ръгал с вилица, щеше да оставиш повече дупки". Явно се бе харесал на тъмната фигура, защото тя му се представи като Джон Доу. Личеше си, че е измислено име, но пък никой не си казваше истинското име в тези среди. Мъжът го прибра под крилото си и двамата обменяха опит, докато растяха като личности. Оказа се, че Джон Доу имаше познати в малка гилдийка за извършване на поръчкови убийства и Фин по своя инициатива се включи - това беше първото място, където му предлагаха безплатно пиене и спане. Е, трябваше да краде, да убива и прочие, ама другото беше безплатно.
Честно казано, никак не пасваше в гилдията. Той винаги бе усмихнат, с отвратително чувство за черен хумор, сарказъм и нагла позитивност. Носеше фръцкави дрехи, кой знае откъде откраднати (но пък му стояха добре), докато всички други носеха черни дрехи, брони и качулки като на погребение. Никога не бе харесвал такива наемници, затова често се изпускаше и ги наричаше прилепи, къртици, коне с капаци, поради което и влизаше в бой с някой почти всяка вечер. И търпеше боя, и си просеше още. Сигурно затова и варварите в гилдията го харесваха - беше мъжко момче и колкото и да кървеше, после се смееха и цъкаха карти (където всеки се опитваше да надцака другия, докато го джобеше, дефакто си разменяха кесиите всяка вечер).
Беше и ексцентрично копеле. Въртеше по две-три момичета, като всяка познаваше негова измислена персона - всичко освен истинското му Аз. Даже не ги въртеше заради секс, а заради самата интрига, заради тръпката да види дали ще го хванат. Не го хващаха. Накрая ги зарязваше от скука, като пред тях се преструваше, че изживява екзистенциална криза, или че го викат в някоя котерия от войската, за да изпълнява самоубийствена мисия (и че през цялото време докато го прави, ще си мисли точно пък за тази девойка)
Съвестта му като цяло беше чисто място. По принцип приемаше само договори относно жертви, които заслужаваха да умрат според неговата извратена логика. Но пък, като се замислеше, повечето хора заслужават да умрат, човечеството бе противно. И въпреки тази мисъл в главата, бе винаги спокоен и усмихнат, с надеждата, че прочиства света, леке по леке. Явно с това блесна, и не след дълго Джон Доу го бе препоръчал към друга гилдия, много по-сериозна и елитна... "Имоген-Агрона". Въпреки нежеланието да напуска тази забравена от бога дупка, Фин най-накрая се реши и прие предложението, готов да се включи в доста по-сериозна фракция.
Контакти:
Джон Доу - Ментора му, в момента е познат като серийния убиец "Скункса", защото жертвите му винаги вонят нечовешки. (Маже труповете с такава течност, за да попречи на разследването от страна на органите на реда)
Малкото Шони - Момиченце, което прави всичко срещу 1 яре. Наета на дългогодишен договор да бъде очите и ушите на Фин из улиците.
Стайлс - Приятел от детството, когото бе спасил от пребиване/смърт от боцмана. Сега работи официално като куриер и пощальон, а неофициално си е муле.
Бурето - Един от идолите на Фин; Този шомпъл е 16 годишен член на гилдията на крадците - веднъж като избягал от тъмницата, по пътя към свободата откраднал цяло буре с пивото на тъмничарите, и го бутал нагоре по стълбите без да го усетят.
Матилда Шийн - Единственото момиче, с което Фин някога е излизал, което да разбере що за отрепка е. Оказа се, че се е усетила, защото тя също е такава. От тогава са си само приятели, ползвайки се един-друг като отдушник за споделяне на невероятни истории или за телесни течности.
Грегори Бърнс - Стар човечец, бивш моряк, който в момента отговаря за Фарът "Айлия". Преди няколко години Фин бива нает да убие Грегори от мъж на име Дийн Кроуз (пират, опитващ се да докара цял кораб с контрабандна стока, но за целта е трябвало да изгаси фара, за да не бъде забелязан кораба как наближава). Е, понеже Дийн Кроуз не успява да подкупи Грегори, той се опитва да наеме Фин да убие Грегори и да изгаси фара, но пак удря на камък - инатът Фин не намира тази причина за достойна и вместо да убие Грегори, той вика посочва Дийн Кроуз на стражите, казва им къде е кораба с контрабандата. Грегори Бърнс наистина дължи на Фин услуга.
Дийн Кроуз - Закоравял пират и контрабандист, сегашен затворник в тъмницата - смъртен враг на Фин.
Характер:
Изключително голям инат, смеещ се в лицето на смъртта, на болката и на нищетата.
Фин намира цялото човечество, започвайки със себе си, за една голяма отрепка, поради което няма особен проблем с убийствата. За него те са премахване на мръсотията, като пролетно почистване на някое мухлясало мазе. Той намира удоволствие в манипулирането на хората, в лъжите, в създаване на една своя собствена реалност, в която той е център на всичко, в опит да компенсира факта, че всъщност е едно нищо и никога не би липсвал на никого. Той живее всеки свой момент като последен, опитвайки се да се забавлява с всичко.
Той разчита на своята чиста логика и на отвратително реалистичния си поглед над света и нещата. Не намира смисъл да задълбочава и да усложнява всеки аспект от живота си и от задачите си. Не намира смисъл в трупането на пари, било то заради самия навик да е беден, или заради всичките моменти, в които е мразел по-богатите от него (всички).
Някои намират честта за най-важното нещо в живота. За други са парите, за трети - любовтта. За него биха били спомените, уникалните ситуации, в които попада и малките наслади, които получава от лъжите си, от обърканите лица на жертвите си, от изненадата в очите им.
Недостатъци:
Изключителен инат. Трудно му е да се държи сериозно. Няма цел в живота си. Не обича да е натоварен излишно, поради което винаги му липсват жизнено-важни предмети, които биха му били нужни при изпълнението на договор. Обича да се изявява музикално, макар да не умее. Никога не проявява искрено уважение, съчувствие и други нормални социални чувства. Слава богу, че е толкова добър актьор и че има магията Сентио.
Имоти: Има малка барака близо до пристанището, направена от дъски, палети, пръчки камъш и папур.
Ниво: [/b2
Опит: 5/50
Разпределителни Точки:
За статистики 43
За умения и магии: 52
Статистики:
Сила: 5
Ловкост: 10
Интелект:3
Воля: 3
Чар: 9
Кръв: 30
Издръжливост: 21
Магически таланти: Психика
Магии:
| Име на магията: | Школа: | Ранг: | Точки РП: | Ефект: | Осн. цена: |
| Сенцио | Психика | - | 3 | Усещане на емоциите и поведението на хората наоколо. | 1 |
| Ловец на сънища | Психика | I | 7 | Поглъщане на сънищата на жертвата, оставяйки я беззащитна, отнемайки й енергията и пълнейки своята по този начин (8 осн. щета) | 8 |
Умения:
| Умение: | Ранг: | Точки РП: | Ефект: |
| Дегизировка | II | 6 | Умело маскиране чрез подходящите средства (Воля) |
| Блъфиране | I | 3 | Сладкодумно актьорски лъжете без другите да подозират. (Чар) |
| Тайник | I | 3 | Позволява укриването на предмети по себе си, дори при претърсване (Ловкост) |
| Умение с нож | I | 3 | Майстор на ножа |
| Нож в гърба | I | 4 | Позволява първи удар с бонус 10% атака. |
| Кървава мъгла | I | 5 | Ударите ви нанасят кървава рана (2 рунда , основна щета 3) |
| Спринтьор | I | 1 | Тичате по-бързо от другите (Ловкост) |
| Неуловим | - | 5 | Живеете в сенките, тихо и безшумно. +1 ловкост при всяко вдигане на ниво. |
Езици: Силила (при това знае и по-официалната част от езика, ползвана в литургии и банки, главно заради шмекерии, в които го бяха вкарали приятелчета от улицата).
Инвентар:
- Броня от няколко слоя дебел бинт по по-голямата част от тялото (основна защита 5)
Над бинта има широка ленена риза, бежави шалвари и галоши.
В джоба има: Ръждива вилица (основна щета 3), Кесия с 22 яри и ключ за бараката си.
