Рея Кьониг
Apr 6, 2016 4:57:18 GMT 2
Post by Рея Кьониг on Apr 6, 2016 4:57:18 GMT 2
Име: Рея Кьониг (Rea Koenig)
Възраст: 19 години (родена на 16 Ноември)
Раса: Хора
Клас: Лечител
Фракция: Котерията на Лезия
Звания: Все още няма, но покрай баща й са й лепвали по някое друго име
Описание:
Рея не е много висока на ръст, около 169см, но има изключително стройно и тренирано тяло. Очите й са въглено черно-кафяви, косата й - тъмно кафява, леко начупена и стигаща малко под кръста й. Обикновено ако й се занимава си прави някаква прическа, но най-често просто я сплита на плитка или я носи половината пусната, другата половина някак вдигната. Лицето й е нежно на вид, с ясно оформени скули. Има белег по рождения на лявото си бедро.
История:
Ричард Кьониг бил един от най-доверените хора на главнокомандващия командир Натаниел Елеанор още от както Мордекай II Разнир стъпил на власт. Той останал и верен на командира си дори след началото на Пурпурната война, която допринесла проливането на още кръв по онова време. В битката Ричард се стражавал смело, правел дръзки, но и много логични решения, и с това подпомогнал на Елеанор да вземе властта в собствените си ръце, с което започнало и промяната. Новия крал предложил на верния си приятел по-високо място в войската, но Ричард отказал. „Да управлявам толкова много хора просто не е по мой вкус, за разлика от теб, приятелю“ – казал единствено и се върнал обратно при войската си. Успехите и храбростта му все пак не останали недооценени. Не дълго време след това на Ричард било дадено правото да има специализирана по-малка войска от колкото си души иска, специално тренирана и ръководена само от него. В нататъшните войни той сам можел да преценява по какъв начин да действа спрямо новия главнокомандващ командир.
Дванадесет години по-късно след много неуспешни опити съпругата на Ричард Кьониг забраменява. Ерия ражда малко здраво момиченце на света и двамата няма как да не се чувстват като най-щастливите родители на света. Кръщават я Рея.
Малкото момиченце било много талантливо и с годините откривало все повече и повече неща, в които е добра. Още на 5-6 рисувало чудновато. Ричард много се гордеел с нея и искал да я научи на колкото се може повече неща. Девойката редовно ходела до библиотеката още от малка. Първоначално разглеждала само картинките в книгите, защото не можела да чете, но след много труд и упоритост още на 7-8 години четяла почти плавно. Обичала да лежи в двора държейки в едната си ръка книга, а с другата галейки кучето си Мор.
Когато станала на 12 години Рея за първи път отишла с баща си в една школа, където той понякога обучавал млади момчета в танца с меч или поне така тя обичаше да го нарича. При една от фехтовките без разрешението на баща си, момичето просто се включило и за учудване на всички победила без много усилия. Ричард обаче щом я видял й се скарал много. Като човек, който е видял истински битки и кръв, не желаел дъщеря му да минава по същия път. Обаче Рея не го виждала по същия начин. От както се помни винаги се е възхищавала на баща си и е искала да стане точно като него. А в онзи момент същия този човек, към когото тя толкова много гледа, й казва, че това не е работа за момиче, просто е неприемливо. Според Рея силата на един войн не се определя от това дали е мъж или жена, важни са старанието и желанието да станеш по-добър в нещо.
След този ден баща й я следял по от късо какво прави в свободното си време, защото знаел точно колко инатлива е и че ако си е наумила нещо, не спира докато го постигне. Майка й Ерия била на нейна страна, но нямала какво да направи по въпроса, затова все пак опитала да обясни на дъщеря си как стоят нещата. Независимо това Рея продължила да се опитва да тренира сама. Всичко доста се улеснило като открила едни хлапета в околността, срещу които да се „упражнява“. По същото време горе долу започнала и да се вижда по-често и по-често с Андрой, чийто баща е приятел на нейния. Двамата от малки се познават, но чак като Рея започна да споделя с него своите си желания, без да е подтисната от нищо, двамата наистина се сближили като приятели независимо четирите години разлика, също както и расовата, която всъщност никога не е била дори и малък проблем.
Съдбата обаче е понякога коварна и през 14-тата година на Рея й се случили две гадни неща. Едното било, че Андрой заминал на някъде да се тренира. И двамата знаели, че нямало да се видят за последен път, но на момиче й било все пак гадно. Второто нещо е по-скоро случка. Както се предполага, баща й имал доста врагове, дали ще са такива които таят злоба към него, или такива, които са просто след натрупаните му богатства. Все още не е ясно, но една определена групичка вероятно наемници един ден връхлитат в имението на Кьониг и взели Рея като заложник. Първоначално казали, че просто искат пари взамяна на момичето, но истинската им цел била да примамят прочутия Ричард навън от защитеното му местенце и да го убият. Рея стояла няколко дни завързана в един килер, гледайки малкото пламъче на свещта играейки в тъмнината и молейки се някой да дойде да я спаси. Изведнъж, докато била заспала, някакъв мъж дошъл към нея и започнал да я влачи по земята. Изглеждал видимо притеснен. Нагоре по стълбите през вратата се виждало само дим и тук там огън. „Да не би татко да е дошъл“ – си помислила тя. Искало й се да започне да вика за него, но устата й била запушена. Започнала да се възпротиви, но мъжът, който я дърпал, бил по-силен. Довлякъл я и нагоре по-стълбите. Наистина цялото помещение било в пламъци. Още няколко мъже се появили от някъде, но заедно с тях и Ричард с няколко от хората си. Наемниците се биели добре, но доста от тях паднали. Рея успяла да се измъкне от въжетата независимо всичките получени рани по китките й. Втурнала се към баща си и го прегърнала силно. За първи път през живота се почувствала толкова на сигурно място. Но момента на радост не се задържал дълго. Един нападател се промъкнал към тях и нападнал Ричард в гръб. Ранил го достатъчно добре, че да падне на колене. Рея се паникьосала, но тялото й осъзнало, че в момента по някакъв начин трябва да защити баща си. Щом хората му не са наоколо, тя трябва да поеме тази роля. Неусетно хванала меча на баща си и опитала да отблъсне ударите на мъжа. Обаче силата й не достигнала. Няма и след 3 замаха оръжието просто изхвръкнало от ръцете й. Мъжът срещу нея пак замахнал с ясното намерение да я посече наполовина, но в този момент Рея направила някакво движение с ръката си, което никога до сега не е правила. Част от пламъците наоколо някак се извъртяли в посока на мъжа и го накарали да отстъпи назад. Това дало достатъчно време на баща й да се съвземе достатъчно, че да го убие. Ричард измъкнал дъщеря си по възможно най-бързия начин навън и в безопасност.
След случилото се главата на семейство Кьоник още повече не искал детето му, единствената му дъщеря, да има нещо общо с оръжия, бой и подобни ужаси, които е преживяла онзи ден. Без дори да го обсъди с жена си, заявил на Рея, че следващия път като я види с така любимите й оръжия в ръце, ще я накаже много по-жестоко отколкото някога до сега. Девойката обаче не се спряла от тази заплаха. Продължила тайно да тренира не само танца с меч, а и контролирането на огън. За пред баща си се правела, че прекарва цялото си време в книги, в калиграфия и в рисуване.
Минали още няколко години, в които Рея израстнала в стройна млада дама. Уменията й с меча задобрели значително, както й формата й. Редовно бягала, правела упражнения, че да се поддържа. На 18стия си рожден ден, тя гордо и без страх заявила на баща си, че ще се запише в армията и ще се опита да стане част от някоя от бойните котерии. Баща й побеснял от това. Дори не искал да й позволи да се докаже пред него, че може да се бие, че не е слабото момиченце, за което той я мисли. Не й се искало да разваля отношенията си в баща си и да бяга от вкъщи, че да преследва целта си, затова проявила търпение. Цяла година й трябвало да опита да му промени мнението. Само веднъж двамата кръстосали остриета и тя толкова бързо загубила, че ако можеше сама би се зашлевила за дето не е видяла този удар предварително. Но дори лежейки на земята, съсредоточения й и сериозен поглед не потрепнали. Ричард просто въздъхнал и казал:
- Ако искаш се запиши в армията, но няма да е като боец. Ще трябва да станеш лечител. Знам, че ще се справиш с това, а и имаш талант за магии.
Да стане лечител не било от първите й желания, но се съгласила с условията на баща си. Все пак било по-добре от нищо, а и нищо по този начин не я спирало да продължава да тренира с каквото си оръжие пожелание.
Контакти:
Ричард Кьониг – командир, глава на семейството, баща на Рея и близък приятел на краля.
Ерия Кьониг – съпруга на Ричард Кьониг
Ардрой Хелман – близък приятел от детството на Рея
Характер:
Оправна, смела и много добронамерена, това ще са трите й най-ясно забележими качества. Винаги следва сърцето си и това, което смята за най-правилно. Притежава всички качества на една изискана дама и знае как да се държи като такава. В същия момент може да е и много дива, да не обръща внимание на етикеция и да се пуска по вълната, но това си го позволява само в определени ситуации. Изключително любознателна е. Изслушва добре хората и се опитва да дава всичко от себе си във всяка една ситуация. Не харесва несправедливостта. Позволява си да е директна, дори и в моменти, където трябва да си държи устата затворена, но благодарение на това през годините доста хора имат по-голям респект за нея.
Недостатъци:
Много избухлива е на момента. По някои отношения е прекалено наивна дори за възрастта си. Чертата, която е наследила най-много от баща си е ината, който понякога й играе лоша шега.
Имоти: резиденцията на клана Кьониг (следващата седмица или по-следващата ще напиша описание на нея и ще ви я пратя на ЛС)
Допълнително: Обича зайци, кучета и вино.
Ниво: 1
Опит: 0/25
Разпределителни Точки: 0 останали
Статистики:
Сила:3
Ловкост:6
Интелект:11
Воля:4
Чар:7
Кръв:33
Издръжливост:42
Магически таланти (2/3): огън и лечебни сили
Магии:
Жизнен дъх - 1 ранг (4 точки)
Медиспирио - 2 ранг (9 точки)
Природен инстинкт - лечебни магии - безплатна
Природен инстинкт - огнени заклинания (3 точки)
Жарко сърце - 1 ранг (5 точки)
Умения:
Умение с меч - 1 ранг - 3 точки
Първа помощ - 3 точки
Пъргавост - 2 точки
Шесто чувство - 3 точки
Фотопамет - 1 точка
Етикеция - 1 точка
Калиграфия - 2 точки
Познания:
* оръжия - 1 точка
* бойни стилове - 1 точка
* традиции - 1 точка
* човешка анатомия - безплатна
Таланти:
* рисуване - 1 точка
Инвентар:
Пари: 21 ярла
Броня (5 защита) - Нормална кожена броня с нараменници и брейсъри, т.е studded leather. Отстрани на раменете както на брейсърите има метални пластини с гравировки, също така има такава допълнителна метална плоча по лявата част а бронята на гърдите.
Оръжие: дълъг меч (5 щета)
Отдолу е с синкава туника, на места червена, има кожени ботуши до коленете (50/50 шанс има да е скрила там нож в дадения ден)
Меча си го носи от лявата част на колана , а от дясната стои една малка чантичка с най-нужните неща, като често се срещат вътре билки, мастило и писалка, няколко листа, малко алкохол, бинтове и марли.
Възраст: 19 години (родена на 16 Ноември)
Раса: Хора
Клас: Лечител
Фракция: Котерията на Лезия
Звания: Все още няма, но покрай баща й са й лепвали по някое друго име
Описание:
Рея не е много висока на ръст, около 169см, но има изключително стройно и тренирано тяло. Очите й са въглено черно-кафяви, косата й - тъмно кафява, леко начупена и стигаща малко под кръста й. Обикновено ако й се занимава си прави някаква прическа, но най-често просто я сплита на плитка или я носи половината пусната, другата половина някак вдигната. Лицето й е нежно на вид, с ясно оформени скули. Има белег по рождения на лявото си бедро.
История:
Ричард Кьониг бил един от най-доверените хора на главнокомандващия командир Натаниел Елеанор още от както Мордекай II Разнир стъпил на власт. Той останал и верен на командира си дори след началото на Пурпурната война, която допринесла проливането на още кръв по онова време. В битката Ричард се стражавал смело, правел дръзки, но и много логични решения, и с това подпомогнал на Елеанор да вземе властта в собствените си ръце, с което започнало и промяната. Новия крал предложил на верния си приятел по-високо място в войската, но Ричард отказал. „Да управлявам толкова много хора просто не е по мой вкус, за разлика от теб, приятелю“ – казал единствено и се върнал обратно при войската си. Успехите и храбростта му все пак не останали недооценени. Не дълго време след това на Ричард било дадено правото да има специализирана по-малка войска от колкото си души иска, специално тренирана и ръководена само от него. В нататъшните войни той сам можел да преценява по какъв начин да действа спрямо новия главнокомандващ командир.
Дванадесет години по-късно след много неуспешни опити съпругата на Ричард Кьониг забраменява. Ерия ражда малко здраво момиченце на света и двамата няма как да не се чувстват като най-щастливите родители на света. Кръщават я Рея.
Малкото момиченце било много талантливо и с годините откривало все повече и повече неща, в които е добра. Още на 5-6 рисувало чудновато. Ричард много се гордеел с нея и искал да я научи на колкото се може повече неща. Девойката редовно ходела до библиотеката още от малка. Първоначално разглеждала само картинките в книгите, защото не можела да чете, но след много труд и упоритост още на 7-8 години четяла почти плавно. Обичала да лежи в двора държейки в едната си ръка книга, а с другата галейки кучето си Мор.
Когато станала на 12 години Рея за първи път отишла с баща си в една школа, където той понякога обучавал млади момчета в танца с меч или поне така тя обичаше да го нарича. При една от фехтовките без разрешението на баща си, момичето просто се включило и за учудване на всички победила без много усилия. Ричард обаче щом я видял й се скарал много. Като човек, който е видял истински битки и кръв, не желаел дъщеря му да минава по същия път. Обаче Рея не го виждала по същия начин. От както се помни винаги се е възхищавала на баща си и е искала да стане точно като него. А в онзи момент същия този човек, към когото тя толкова много гледа, й казва, че това не е работа за момиче, просто е неприемливо. Според Рея силата на един войн не се определя от това дали е мъж или жена, важни са старанието и желанието да станеш по-добър в нещо.
След този ден баща й я следял по от късо какво прави в свободното си време, защото знаел точно колко инатлива е и че ако си е наумила нещо, не спира докато го постигне. Майка й Ерия била на нейна страна, но нямала какво да направи по въпроса, затова все пак опитала да обясни на дъщеря си как стоят нещата. Независимо това Рея продължила да се опитва да тренира сама. Всичко доста се улеснило като открила едни хлапета в околността, срещу които да се „упражнява“. По същото време горе долу започнала и да се вижда по-често и по-често с Андрой, чийто баща е приятел на нейния. Двамата от малки се познават, но чак като Рея започна да споделя с него своите си желания, без да е подтисната от нищо, двамата наистина се сближили като приятели независимо четирите години разлика, също както и расовата, която всъщност никога не е била дори и малък проблем.
Съдбата обаче е понякога коварна и през 14-тата година на Рея й се случили две гадни неща. Едното било, че Андрой заминал на някъде да се тренира. И двамата знаели, че нямало да се видят за последен път, но на момиче й било все пак гадно. Второто нещо е по-скоро случка. Както се предполага, баща й имал доста врагове, дали ще са такива които таят злоба към него, или такива, които са просто след натрупаните му богатства. Все още не е ясно, но една определена групичка вероятно наемници един ден връхлитат в имението на Кьониг и взели Рея като заложник. Първоначално казали, че просто искат пари взамяна на момичето, но истинската им цел била да примамят прочутия Ричард навън от защитеното му местенце и да го убият. Рея стояла няколко дни завързана в един килер, гледайки малкото пламъче на свещта играейки в тъмнината и молейки се някой да дойде да я спаси. Изведнъж, докато била заспала, някакъв мъж дошъл към нея и започнал да я влачи по земята. Изглеждал видимо притеснен. Нагоре по стълбите през вратата се виждало само дим и тук там огън. „Да не би татко да е дошъл“ – си помислила тя. Искало й се да започне да вика за него, но устата й била запушена. Започнала да се възпротиви, но мъжът, който я дърпал, бил по-силен. Довлякъл я и нагоре по-стълбите. Наистина цялото помещение било в пламъци. Още няколко мъже се появили от някъде, но заедно с тях и Ричард с няколко от хората си. Наемниците се биели добре, но доста от тях паднали. Рея успяла да се измъкне от въжетата независимо всичките получени рани по китките й. Втурнала се към баща си и го прегърнала силно. За първи път през живота се почувствала толкова на сигурно място. Но момента на радост не се задържал дълго. Един нападател се промъкнал към тях и нападнал Ричард в гръб. Ранил го достатъчно добре, че да падне на колене. Рея се паникьосала, но тялото й осъзнало, че в момента по някакъв начин трябва да защити баща си. Щом хората му не са наоколо, тя трябва да поеме тази роля. Неусетно хванала меча на баща си и опитала да отблъсне ударите на мъжа. Обаче силата й не достигнала. Няма и след 3 замаха оръжието просто изхвръкнало от ръцете й. Мъжът срещу нея пак замахнал с ясното намерение да я посече наполовина, но в този момент Рея направила някакво движение с ръката си, което никога до сега не е правила. Част от пламъците наоколо някак се извъртяли в посока на мъжа и го накарали да отстъпи назад. Това дало достатъчно време на баща й да се съвземе достатъчно, че да го убие. Ричард измъкнал дъщеря си по възможно най-бързия начин навън и в безопасност.
След случилото се главата на семейство Кьоник още повече не искал детето му, единствената му дъщеря, да има нещо общо с оръжия, бой и подобни ужаси, които е преживяла онзи ден. Без дори да го обсъди с жена си, заявил на Рея, че следващия път като я види с така любимите й оръжия в ръце, ще я накаже много по-жестоко отколкото някога до сега. Девойката обаче не се спряла от тази заплаха. Продължила тайно да тренира не само танца с меч, а и контролирането на огън. За пред баща си се правела, че прекарва цялото си време в книги, в калиграфия и в рисуване.
Минали още няколко години, в които Рея израстнала в стройна млада дама. Уменията й с меча задобрели значително, както й формата й. Редовно бягала, правела упражнения, че да се поддържа. На 18стия си рожден ден, тя гордо и без страх заявила на баща си, че ще се запише в армията и ще се опита да стане част от някоя от бойните котерии. Баща й побеснял от това. Дори не искал да й позволи да се докаже пред него, че може да се бие, че не е слабото момиченце, за което той я мисли. Не й се искало да разваля отношенията си в баща си и да бяга от вкъщи, че да преследва целта си, затова проявила търпение. Цяла година й трябвало да опита да му промени мнението. Само веднъж двамата кръстосали остриета и тя толкова бързо загубила, че ако можеше сама би се зашлевила за дето не е видяла този удар предварително. Но дори лежейки на земята, съсредоточения й и сериозен поглед не потрепнали. Ричард просто въздъхнал и казал:
- Ако искаш се запиши в армията, но няма да е като боец. Ще трябва да станеш лечител. Знам, че ще се справиш с това, а и имаш талант за магии.
Да стане лечител не било от първите й желания, но се съгласила с условията на баща си. Все пак било по-добре от нищо, а и нищо по този начин не я спирало да продължава да тренира с каквото си оръжие пожелание.
Контакти:
Ричард Кьониг – командир, глава на семейството, баща на Рея и близък приятел на краля.
Ерия Кьониг – съпруга на Ричард Кьониг
Ардрой Хелман – близък приятел от детството на Рея
Характер:
Оправна, смела и много добронамерена, това ще са трите й най-ясно забележими качества. Винаги следва сърцето си и това, което смята за най-правилно. Притежава всички качества на една изискана дама и знае как да се държи като такава. В същия момент може да е и много дива, да не обръща внимание на етикеция и да се пуска по вълната, но това си го позволява само в определени ситуации. Изключително любознателна е. Изслушва добре хората и се опитва да дава всичко от себе си във всяка една ситуация. Не харесва несправедливостта. Позволява си да е директна, дори и в моменти, където трябва да си държи устата затворена, но благодарение на това през годините доста хора имат по-голям респект за нея.
Недостатъци:
Много избухлива е на момента. По някои отношения е прекалено наивна дори за възрастта си. Чертата, която е наследила най-много от баща си е ината, който понякога й играе лоша шега.
Имоти: резиденцията на клана Кьониг (следващата седмица или по-следващата ще напиша описание на нея и ще ви я пратя на ЛС)
Допълнително: Обича зайци, кучета и вино.
Ниво: 1
Опит: 0/25
Разпределителни Точки: 0 останали
Статистики:
Сила:3
Ловкост:6
Интелект:11
Воля:4
Чар:7
Кръв:33
Издръжливост:42
Магически таланти (2/3): огън и лечебни сили
Магии:
Жизнен дъх - 1 ранг (4 точки)
Медиспирио - 2 ранг (9 точки)
Природен инстинкт - лечебни магии - безплатна
Природен инстинкт - огнени заклинания (3 точки)
Жарко сърце - 1 ранг (5 точки)
Умения:
Умение с меч - 1 ранг - 3 точки
Първа помощ - 3 точки
Пъргавост - 2 точки
Шесто чувство - 3 точки
Фотопамет - 1 точка
Етикеция - 1 точка
Калиграфия - 2 точки
Познания:
* оръжия - 1 точка
* бойни стилове - 1 точка
* традиции - 1 точка
* човешка анатомия - безплатна
Таланти:
* рисуване - 1 точка
Инвентар:
Пари: 21 ярла
Броня (5 защита) - Нормална кожена броня с нараменници и брейсъри, т.е studded leather. Отстрани на раменете както на брейсърите има метални пластини с гравировки, също така има такава допълнителна метална плоча по лявата част а бронята на гърдите.
Оръжие: дълъг меч (5 щета)
Отдолу е с синкава туника, на места червена, има кожени ботуши до коленете (50/50 шанс има да е скрила там нож в дадения ден)
Меча си го носи от лявата част на колана , а от дясната стои една малка чантичка с най-нужните неща, като често се срещат вътре билки, мастило и писалка, няколко листа, малко алкохол, бинтове и марли.
