Ерик Краули
Mar 30, 2016 12:48:35 GMT 2
Post by Ерик Краули on Mar 30, 2016 12:48:35 GMT 2
Име: Ерик Краули
Възраст: 27
Раса: Толмей/Човек
Клас: Разузнавач
Фракция: Понякога работи за „Рак‘Жира“
Звания: Стич
Описание: Стич е строен и висок (1.77 см), с атлетична физика и чаровна усмивка... По-голямата част от времето. Теглото му е малко повече от два средни сaндъка с брашно(70 кг). Има житно руса коса, която е достатъчно дълга, че да гъделичка ушите му или да крие ярко зелените му очи, но не и повече. Горд притежател на един-два малки белега върху лицето си, както и няколко други по-ръцете. Носи обици по ушите си, като е избрал злато за подходящ материал и някой не чак толкова скъпи камъни. Както и три пръстена в подобен стил.
Дрехите му лесно могат да бъдат сбъркани с тези на някой капитан на кораб, кръстосващ океаните между трите континента. А и кой е той да ги поправи? Обича да носи капитанска шапка и рядко сваля тъмно червените си ръкавици.
Почти цялото му тяло е в белези от камшици, прободни и пропезни рани, тъмни петна от загрубяването на кожата му поради ухлузването и дразненето й, отново и отново. Има дълга жълта опашка, която е почти на бели раета и на места изобщо без козина заради множеството белези по нея. През деня очите му изглежда ярко зелени, но, заради доброто си нощно виждане най-вероятно, вечер отразяват всякакви по-силни източници на светлина, което издава наследството му на хищник. Ноктите му са по-здрави и извити ако не ги поддържа редовно, нещо което той прави винаги и има малко по-големи от нормалното кучешки зъби.
История: Ерик се роди в робство. Робство което не трябваше да съществува, но той нямаше как да знае това. Нямаше кой да му покаже, че съществува свят отвъд каменните стени, отвъд ударите на господарите му, отвъд страданието, парцалите, огризките хляб и миризмата на на кръв и екскременти... Той беше мелез между човек и толмей, между един благородник от висшата класа във Фагарот и едно жалко подобие на жена с пречупен дух и тяло, носеща древната кръв на толмейте във вените си.
Майка му трябва да е била рядко явление през тези му години на робство, защото независимо колко силно се опитваше, не можеше да си спомни лицето й, единственното нещо което му беше останало от нея бяха първите думи, които научи и мирисът на тялото й.
Разбира се Ерик Краули беше име което той сам измисли след като се освободи, но малко избързвам, нали? Нека наредим всичко в хронологичен ред.
Толмейте както и всички други под юмрука на империята бяха обявени за свободни преди 30 години, беше им дадено гражданство и възможност да се развиват, било то академично или в някой занаят, да купуват земя и да се наричат граждани на Алмеар. Но това стана едновременно постепенно и напълно неочаквано, как се предполагаше хора(толмей) робували цял живот изведнъж да се освободят от веригите, който ги държаха? Дори без ръка на края на веригите, много от тях останаха при старите си господари, просто, защото не знаеха какво друго могат да правят, не познаваха друг живот и това ги плашеше. Нормално, а кой би отхвърлил едно вече дресирано куче? Или котка в този случай... Подобна беше ситуацията и за майката на Ерик, която вече била пречупена, знаела, че няма да я вземат никъде, че е повече животно, повече роб от колкото човек. А и тогава се случило нещо ненадейно и неочаквано... тя забременяла. Знаела от кого е и разбира се, се опитала да каже на всички. Ето къде нещата наистина се объркали. Баща му... ъгх, какъв неприятен вкус остава само след произнасянето на тези думи, решил, че най-добрият начин да избегне огромният скандал и срам, който би донесла подобна новина била да ги заключат в тъмниците на едно от именията му. Ерик се родил там(преди 27 години)... и там израстнал, като малко животно предназначение за чуждото забавление, независимо какво било то. Докато отрасвал го изтезавали, изнасилвали, изправяли срещу животни където да се бие за живота си и всичко останало което би доставило някакво удоволствие на зрителите и страдание на участниците. Бил живот изпъленен с болка и тъмнина, където единственото нещо което крепяло Ерик била светлината, която той самият създавал, както и думите на майка му, който тогава все още не знаел какво значат.
Дошъл момент когато да държат подобен домашен любимец в тъмницата започнало да става опасно, имало хора в града, който проверявали и търсели останали роби, на който не им се плаща или не се отнасят с тях хуманно, дълбаели на дълбоко и рискът да се разкрие, кой е Ерик станал голям, заради което го продали на един кораб пътуващ за Верена с надеждата да се оттърват от него завинаги.(преди 5 години)
И може би точно това щеше да се случи ако не се беше намесила една от най-хаотичните сили кръстосващи океаните – Виктор Вокс. Черният му кораб връхлетял плавателният съд, в който пътувал Ерик, като буря, взел всичко което поискал от него, а всеки опълчил му се убил.
Младият толмей бил част от съкровищата, които били отмъкнати на черният кораб, където Виктор видял в него просто поредното пречупено същество, нищо достатъчно интересно и бляскаво, нищо достатъчно силно, че да привлече вниманието му, но Ерик видял в него образа на своята свобода, образа на всичко което искал да бъде... точно преди да го захвърлят под трюма на кораба, където отново го оковали във вериги и му заповядали да чисти, да гребе когато се наложи и да робува отново.
НЕ!
Това било достатъчно, нямало отново да гледа от ден за ден напред, вече бил видял, че има свят отвъд стените, независимо колко дебели са, чувал плясъка на вълните под дървото, научавал езика на хората около себе си и малко, бавно, но сигурно започнал да контролира светлината в себе си. Той щял да бъде свободен, независимо цената. Светът го очаквал, можел да чуе как топлите лъчи на слънцето, синьото небе и белите облаци го викат по име, за да му покажат всичката светлина, която мракът е криел от него до този момент!
Стич, прякора, който му дали на кораба, заради множеството му белези, вече бил стъпил на краката си, криел го умело от останалите, но вече разбирал езика им, научил кораба и навиците на повечето пирати, разбрал повече за света и единственото нещо което очаквал била удобна възможност. А тя дошла когато една нощ корабът минавал близо до брега на контитента, но не за да спре, а на път към поредното съкровище. (преди 4 години)
Когато по-голямата част от екипажа спяла, Стич се освободил от веригите си, нещо върху което работел от много време и внимателно се измъкнал на палубата, където първо неутрализирал часовият, като го нападнал в гръб и благодарение на изненадата и едно метално гюле за оръдията(?ако има такива, ако не друг тежък предмет) го повалил на земята в безсъзнание. Веднага залостил всички врати, който водели от трюма до палубата, залостил и вратата на капитанската кабина. След това използвал олио, малко катерене по въжетата и светлинната му магия за да запали платната на кораба. Разбира се, това веднага разбудило всички на плавателният съд, а стич просто скочил във водата и изчезнал в нощта, далеч от черният кораб и екипажа му.
От тогава Виктор Вокс се е опитвал няколко пъти да хване Стич в ръцете си отново, но дали за да му отмъсти за постъпката или защото го иска като част от екипажа си, никой не знае освен той самият.
Събитията след бягството му са размити и трудни за пресъздаване в съзнанието на младежа, може би заради всичкият адреналин, а по-късно заради объркването, еуфорията и всичко ново което го е заобикаляло. Но едно нещо си спомня много ясно - как след няколко изгряваният на слънцето и идване на нощта, той се лута трескаво и изтощено между дърветата само за да се сблъска изненадващо с някаква фигура в сумрака. Фигура, която умората и страхът му изобразяват с лика на господарите му... Разбира се, Стич вече е бил различен, не смачканата играчка от миналото заради това се хвърля напред с намерението да изтръгне гръкляна на "господаря" си, само за да загуби съзнание малко преди да го достигне.
На следващият ден, разбира че страхът му е изиграл лоша шега, но съдбата за първи път му се е усмихнала. Така се запознава с Джон Гръбсби.
Някъде между бягството му от черният кораб и появата му в Ренора, Стич решава, че за да увеличи шансовете си в избягването на Виктор и да заличи часто от миналото си, което го опетняваше, ще крие толмейската си кръв и ще играе една постоянна роля на човек, на някой свободен. Така той създава Ерик Краули.
ХЕЙ ХЕЙ ХЕЙ! Напълно забравих, не ви казах първите думи, който беше научил, нали? Е няма да ви тормозя, просто исках да са за десерт – „Lіsa ca moartea veni mai devreme pentru tine. „, който преведени директно на Силила значат – „Дано смъртта дойде рано за теб.“
Контакти: Контакт от класа – Джон Гръбсби – Джон е бивш наемник, отдавна служил на Краля още преди изчезването му, но след това губи интерес в завистта и мръсните номера на Боругар Ру, заради което започва да работи сам, намирайки работи от всякакви странни места. Поел е Ерик като син и се грижи за него, като от време на време му намира и някоя друга работа.
Милото семейство на Ерик от Фагарот.
Виктор Воск и част от екипажа му.
Характер: Ерик Краули е човек на света или поне така обича да гледа на себе си. Обича да пътува, да изследва нови места, да се среща с нови хора, да преживява всичко което може света да му предостави, било то сладко или горчиво. Повечето време хората могат да го срещнат върху покрива на някоя сграда или лежащ върху някое малко кътче зеленина, загледан към небето, отвъд хоризонта, замечтан в това какво може да намери там, напълно погълнат от желанието си да го достигне и сграбчи с две ръце, да се отдаде на тази очакваща го нова гледка, ново усещане.
Така е когато няма накъде да се върнеш, по-добре гледай напред с нетърпение и не позволявай на краката ти да спират.
„В никакъв случай не бих сложил етикет върху личност като Стич от типа на „добър“ или „лош“, но ако задължително трябва да има такъв, то той сигурно ще бъде „свободен“. А тази дума значи толкова повече за това хлапе... Заради това понякога е малко трудно да се работи с него, непредсказуем е, но пък това го прави и интересен и му позволява да се измъква от ситуации където друг бил бил погребан. Като цяло, ако искате нещо да се свърши по определен начин и за определено време, не го търсете, но ако искате нещо да се свърши на всяка цена, независимо метода, той е вашият човек.“
Описанието на Джон Гръбсби за Стич.
Недостатъци: Понякога хаотичен и непредсказуем. Мрази робството и арогантни представители на „висшата“ класа. Понякога жесток и безрасъден.
Имоти: Къщата на Джон Гръбсби
Допълнително:
Ниво: 3
Опит: 6/75
Разпределителни Точки: 47/47 за статистики; 58/58 за умения/магии
Статистики:
Сила:10
Ловкост:6
Интелект:16
Воля:10
Чар:12
Кръв:90
Издръжливост:82
Магически таланти: Светлинен талант.
Магии:
Природен инстинкт на светлината – ранг – 3 РТ
Основна цена – 1; Основна щета – 1;
Цена - 11; Щета - 15;
Капан: "Жаден" - 1 ранг - 6 РТ
Основна цена - 5; Основна щета - 7;
Цена - 15; Щета - 21;
Слънчева благословия - 1 ранг - 5 РТ
Основна цена - 4; Основна щета - 4;
Цена - 14; Щета/лечение - 18;
Умения:
Специални умения:
Анализ – 1 ранг - 6 РТ
Подобрени сетива:
Набито око – 1 ранг – 2 РТ
Шесто чувство – 1 ранг – 3 РТ
Силно обоняние - 1 ранг - 1 РТ
Физически умения/сръчност:
Щитоносец – 1 ранг – 3 РТ
Плуване – 1 ранг – 1 РТ
Умение с оръжие *нож* - 2 ранг - 9 РТ
Стелт:
Шеметен бяг – 1 ранг – 2 РТ
Промъкване – 1 ранг – 3 РТ
Интелектуални умение:
Дедукция – 1 ранг – 2 РТ (от клас)
Фотопамет – 1 ранг – 1 РТ
Проницателност – 1 ранг – 3 РТ
Социални:
Дипломация и ораторство – 1 ранг – 2 РТ
Блъфиране – 1 ранг – 3 РТ
Роден Лидер - 1 ранг - 2 РТ
Пазарлък - 1 ранг - 2 РТ
Търговия - 1 ранг - 2 РТ
Етикеция - 1 ранг - 1 РТ
Оцеляване:
Първа помощ – 1 ранг – 3 РТ
Устойчивост на глад – 1 ранг – 1 РТ
Езици:
Силила – 5 ранг – 0 РТ
Икта – 2 ранг – 0 РТ (раса)
Познания: 1 ранг = 1 РТ
Човешка анатомия 1 ранг
История 1 ранг
Военно дело 1 ранг
Митове и Легенди 1 ранг
Закони 1 ранг
География и климат 1 ранг
Архитектура, мостове, укрепления 1 ранг
Оръжия 1 ранг
Изкуства:
Поет и писател - 1 ранг
Занаяти:
Историк - 1 ранг
Инвентар: 18 ярла
„Броня“ с 7 защита, качествена плетена ризница, която Стич носи под ризата си почти винаги.
Щит с здравина 3 и основна защита 8. Комбинация от метал, кожа и дърво. Единствената разлика е, че има метален бокс в центъра и ръкохватка от вътрешната страна за алтернативен захват и стил на бой.
Един нож, препасан над ризата му, падащ се под лявата му ръка. (където могат да стоят в момента кубурите на пистолети)(10 щета) ножница; острие;
Сабя, носеща името „Изгубената“, било то заради факта, че я е намерил или някаква друга негова си шега с оръжието.(по-скоро аксесоар от колкото оръжие)
Чифт перкрасни ботуши! И капитанска шапка!
Няколко дрънкулки като обици, пръстени и един джобен часовник с верижка.
камшик, голям двуръчен? меч, четка с скъпоценни* камъни и !червен кинжал!.
Възраст: 27
Раса: Толмей/Човек
Клас: Разузнавач
Фракция: Понякога работи за „Рак‘Жира“
Звания: Стич
Описание: Стич е строен и висок (1.77 см), с атлетична физика и чаровна усмивка... По-голямата част от времето. Теглото му е малко повече от два средни сaндъка с брашно(70 кг). Има житно руса коса, която е достатъчно дълга, че да гъделичка ушите му или да крие ярко зелените му очи, но не и повече. Горд притежател на един-два малки белега върху лицето си, както и няколко други по-ръцете. Носи обици по ушите си, като е избрал злато за подходящ материал и някой не чак толкова скъпи камъни. Както и три пръстена в подобен стил.
Дрехите му лесно могат да бъдат сбъркани с тези на някой капитан на кораб, кръстосващ океаните между трите континента. А и кой е той да ги поправи? Обича да носи капитанска шапка и рядко сваля тъмно червените си ръкавици.
Почти цялото му тяло е в белези от камшици, прободни и пропезни рани, тъмни петна от загрубяването на кожата му поради ухлузването и дразненето й, отново и отново. Има дълга жълта опашка, която е почти на бели раета и на места изобщо без козина заради множеството белези по нея. През деня очите му изглежда ярко зелени, но, заради доброто си нощно виждане най-вероятно, вечер отразяват всякакви по-силни източници на светлина, което издава наследството му на хищник. Ноктите му са по-здрави и извити ако не ги поддържа редовно, нещо което той прави винаги и има малко по-големи от нормалното кучешки зъби.
История: Ерик се роди в робство. Робство което не трябваше да съществува, но той нямаше как да знае това. Нямаше кой да му покаже, че съществува свят отвъд каменните стени, отвъд ударите на господарите му, отвъд страданието, парцалите, огризките хляб и миризмата на на кръв и екскременти... Той беше мелез между човек и толмей, между един благородник от висшата класа във Фагарот и едно жалко подобие на жена с пречупен дух и тяло, носеща древната кръв на толмейте във вените си.
Майка му трябва да е била рядко явление през тези му години на робство, защото независимо колко силно се опитваше, не можеше да си спомни лицето й, единственното нещо което му беше останало от нея бяха първите думи, които научи и мирисът на тялото й.
Разбира се Ерик Краули беше име което той сам измисли след като се освободи, но малко избързвам, нали? Нека наредим всичко в хронологичен ред.
Толмейте както и всички други под юмрука на империята бяха обявени за свободни преди 30 години, беше им дадено гражданство и възможност да се развиват, било то академично или в някой занаят, да купуват земя и да се наричат граждани на Алмеар. Но това стана едновременно постепенно и напълно неочаквано, как се предполагаше хора(толмей) робували цял живот изведнъж да се освободят от веригите, който ги държаха? Дори без ръка на края на веригите, много от тях останаха при старите си господари, просто, защото не знаеха какво друго могат да правят, не познаваха друг живот и това ги плашеше. Нормално, а кой би отхвърлил едно вече дресирано куче? Или котка в този случай... Подобна беше ситуацията и за майката на Ерик, която вече била пречупена, знаела, че няма да я вземат никъде, че е повече животно, повече роб от колкото човек. А и тогава се случило нещо ненадейно и неочаквано... тя забременяла. Знаела от кого е и разбира се, се опитала да каже на всички. Ето къде нещата наистина се объркали. Баща му... ъгх, какъв неприятен вкус остава само след произнасянето на тези думи, решил, че най-добрият начин да избегне огромният скандал и срам, който би донесла подобна новина била да ги заключат в тъмниците на едно от именията му. Ерик се родил там(преди 27 години)... и там израстнал, като малко животно предназначение за чуждото забавление, независимо какво било то. Докато отрасвал го изтезавали, изнасилвали, изправяли срещу животни където да се бие за живота си и всичко останало което би доставило някакво удоволствие на зрителите и страдание на участниците. Бил живот изпъленен с болка и тъмнина, където единственото нещо което крепяло Ерик била светлината, която той самият създавал, както и думите на майка му, който тогава все още не знаел какво значат.
Дошъл момент когато да държат подобен домашен любимец в тъмницата започнало да става опасно, имало хора в града, който проверявали и търсели останали роби, на който не им се плаща или не се отнасят с тях хуманно, дълбаели на дълбоко и рискът да се разкрие, кой е Ерик станал голям, заради което го продали на един кораб пътуващ за Верена с надеждата да се оттърват от него завинаги.(преди 5 години)
И може би точно това щеше да се случи ако не се беше намесила една от най-хаотичните сили кръстосващи океаните – Виктор Вокс. Черният му кораб връхлетял плавателният съд, в който пътувал Ерик, като буря, взел всичко което поискал от него, а всеки опълчил му се убил.
Младият толмей бил част от съкровищата, които били отмъкнати на черният кораб, където Виктор видял в него просто поредното пречупено същество, нищо достатъчно интересно и бляскаво, нищо достатъчно силно, че да привлече вниманието му, но Ерик видял в него образа на своята свобода, образа на всичко което искал да бъде... точно преди да го захвърлят под трюма на кораба, където отново го оковали във вериги и му заповядали да чисти, да гребе когато се наложи и да робува отново.
НЕ!
Това било достатъчно, нямало отново да гледа от ден за ден напред, вече бил видял, че има свят отвъд стените, независимо колко дебели са, чувал плясъка на вълните под дървото, научавал езика на хората около себе си и малко, бавно, но сигурно започнал да контролира светлината в себе си. Той щял да бъде свободен, независимо цената. Светът го очаквал, можел да чуе как топлите лъчи на слънцето, синьото небе и белите облаци го викат по име, за да му покажат всичката светлина, която мракът е криел от него до този момент!
Стич, прякора, който му дали на кораба, заради множеството му белези, вече бил стъпил на краката си, криел го умело от останалите, но вече разбирал езика им, научил кораба и навиците на повечето пирати, разбрал повече за света и единственото нещо което очаквал била удобна възможност. А тя дошла когато една нощ корабът минавал близо до брега на контитента, но не за да спре, а на път към поредното съкровище. (преди 4 години)
Когато по-голямата част от екипажа спяла, Стич се освободил от веригите си, нещо върху което работел от много време и внимателно се измъкнал на палубата, където първо неутрализирал часовият, като го нападнал в гръб и благодарение на изненадата и едно метално гюле за оръдията(?ако има такива, ако не друг тежък предмет) го повалил на земята в безсъзнание. Веднага залостил всички врати, който водели от трюма до палубата, залостил и вратата на капитанската кабина. След това използвал олио, малко катерене по въжетата и светлинната му магия за да запали платната на кораба. Разбира се, това веднага разбудило всички на плавателният съд, а стич просто скочил във водата и изчезнал в нощта, далеч от черният кораб и екипажа му.
От тогава Виктор Вокс се е опитвал няколко пъти да хване Стич в ръцете си отново, но дали за да му отмъсти за постъпката или защото го иска като част от екипажа си, никой не знае освен той самият.
Събитията след бягството му са размити и трудни за пресъздаване в съзнанието на младежа, може би заради всичкият адреналин, а по-късно заради объркването, еуфорията и всичко ново което го е заобикаляло. Но едно нещо си спомня много ясно - как след няколко изгряваният на слънцето и идване на нощта, той се лута трескаво и изтощено между дърветата само за да се сблъска изненадващо с някаква фигура в сумрака. Фигура, която умората и страхът му изобразяват с лика на господарите му... Разбира се, Стич вече е бил различен, не смачканата играчка от миналото заради това се хвърля напред с намерението да изтръгне гръкляна на "господаря" си, само за да загуби съзнание малко преди да го достигне.
На следващият ден, разбира че страхът му е изиграл лоша шега, но съдбата за първи път му се е усмихнала. Така се запознава с Джон Гръбсби.
Някъде между бягството му от черният кораб и появата му в Ренора, Стич решава, че за да увеличи шансовете си в избягването на Виктор и да заличи часто от миналото си, което го опетняваше, ще крие толмейската си кръв и ще играе една постоянна роля на човек, на някой свободен. Така той създава Ерик Краули.
ХЕЙ ХЕЙ ХЕЙ! Напълно забравих, не ви казах първите думи, който беше научил, нали? Е няма да ви тормозя, просто исках да са за десерт – „Lіsa ca moartea veni mai devreme pentru tine. „, който преведени директно на Силила значат – „Дано смъртта дойде рано за теб.“
Контакти: Контакт от класа – Джон Гръбсби – Джон е бивш наемник, отдавна служил на Краля още преди изчезването му, но след това губи интерес в завистта и мръсните номера на Боругар Ру, заради което започва да работи сам, намирайки работи от всякакви странни места. Поел е Ерик като син и се грижи за него, като от време на време му намира и някоя друга работа.
Милото семейство на Ерик от Фагарот.
Виктор Воск и част от екипажа му.
Характер: Ерик Краули е човек на света или поне така обича да гледа на себе си. Обича да пътува, да изследва нови места, да се среща с нови хора, да преживява всичко което може света да му предостави, било то сладко или горчиво. Повечето време хората могат да го срещнат върху покрива на някоя сграда или лежащ върху някое малко кътче зеленина, загледан към небето, отвъд хоризонта, замечтан в това какво може да намери там, напълно погълнат от желанието си да го достигне и сграбчи с две ръце, да се отдаде на тази очакваща го нова гледка, ново усещане.
Така е когато няма накъде да се върнеш, по-добре гледай напред с нетърпение и не позволявай на краката ти да спират.
„В никакъв случай не бих сложил етикет върху личност като Стич от типа на „добър“ или „лош“, но ако задължително трябва да има такъв, то той сигурно ще бъде „свободен“. А тази дума значи толкова повече за това хлапе... Заради това понякога е малко трудно да се работи с него, непредсказуем е, но пък това го прави и интересен и му позволява да се измъква от ситуации където друг бил бил погребан. Като цяло, ако искате нещо да се свърши по определен начин и за определено време, не го търсете, но ако искате нещо да се свърши на всяка цена, независимо метода, той е вашият човек.“
Описанието на Джон Гръбсби за Стич.
Недостатъци: Понякога хаотичен и непредсказуем. Мрази робството и арогантни представители на „висшата“ класа. Понякога жесток и безрасъден.
Имоти: Къщата на Джон Гръбсби
Допълнително:
Ниво: 3
Опит: 6/75
Разпределителни Точки: 47/47 за статистики; 58/58 за умения/магии
Статистики:
Сила:10
Ловкост:6
Интелект:16
Воля:10
Чар:12
Кръв:90
Издръжливост:82
Магически таланти: Светлинен талант.
Магии:
Природен инстинкт на светлината – ранг – 3 РТ
Основна цена – 1; Основна щета – 1;
Цена - 11; Щета - 15;
Капан: "Жаден" - 1 ранг - 6 РТ
Основна цена - 5; Основна щета - 7;
Цена - 15; Щета - 21;
Слънчева благословия - 1 ранг - 5 РТ
Основна цена - 4; Основна щета - 4;
Цена - 14; Щета/лечение - 18;
Умения:
Специални умения:
Анализ – 1 ранг - 6 РТ
Подобрени сетива:
Набито око – 1 ранг – 2 РТ
Шесто чувство – 1 ранг – 3 РТ
Силно обоняние - 1 ранг - 1 РТ
Физически умения/сръчност:
Щитоносец – 1 ранг – 3 РТ
Плуване – 1 ранг – 1 РТ
Умение с оръжие *нож* - 2 ранг - 9 РТ
Стелт:
Шеметен бяг – 1 ранг – 2 РТ
Промъкване – 1 ранг – 3 РТ
Интелектуални умение:
Дедукция – 1 ранг – 2 РТ (от клас)
Фотопамет – 1 ранг – 1 РТ
Проницателност – 1 ранг – 3 РТ
Социални:
Дипломация и ораторство – 1 ранг – 2 РТ
Блъфиране – 1 ранг – 3 РТ
Роден Лидер - 1 ранг - 2 РТ
Пазарлък - 1 ранг - 2 РТ
Търговия - 1 ранг - 2 РТ
Етикеция - 1 ранг - 1 РТ
Оцеляване:
Първа помощ – 1 ранг – 3 РТ
Устойчивост на глад – 1 ранг – 1 РТ
Езици:
Силила – 5 ранг – 0 РТ
Икта – 2 ранг – 0 РТ (раса)
Познания: 1 ранг = 1 РТ
Човешка анатомия 1 ранг
История 1 ранг
Военно дело 1 ранг
Митове и Легенди 1 ранг
Закони 1 ранг
География и климат 1 ранг
Архитектура, мостове, укрепления 1 ранг
Оръжия 1 ранг
Изкуства:
Поет и писател - 1 ранг
Занаяти:
Историк - 1 ранг
Инвентар: 18 ярла
„Броня“ с 7 защита, качествена плетена ризница, която Стич носи под ризата си почти винаги.
Щит с здравина 3 и основна защита 8. Комбинация от метал, кожа и дърво. Единствената разлика е, че има метален бокс в центъра и ръкохватка от вътрешната страна за алтернативен захват и стил на бой.
Един нож, препасан над ризата му, падащ се под лявата му ръка. (където могат да стоят в момента кубурите на пистолети)(10 щета) ножница; острие;
Сабя, носеща името „Изгубената“, било то заради факта, че я е намерил или някаква друга негова си шега с оръжието.(по-скоро аксесоар от колкото оръжие)
Чифт перкрасни ботуши! И капитанска шапка!
Няколко дрънкулки като обици, пръстени и един джобен часовник с верижка.
камшик, голям двуръчен? меч, четка с скъпоценни* камъни и !червен кинжал!.
