ВЪВЕДЕНИЕ

Изстинали са вече пепелищата. И разтваряме древната книга.
Омазаните страници редят сказания за власт, залязла и порутена:
слова без топлина. Погасло е огнището — топликът му,
искриците живот са само спомен в замъглените очи…
Кое омайва моя ум, кое обсебва мисълта ми,
щом се разтвори Книгата на мъртвите и вдишам мириса на старо време?
Та чуйте, прочие, словата понесени от този дъх.
Че тези сказания са сказания за всички нас, отново и за кой ли път.
Че ние сме историята преживяна и това е всичко. Вовеки и безкрай.